Това бе опорен пункт в населеното място Дадат, недалеч от Манбидж, където служеха американски военни. Тогава военните изведнъж получиха заповед от Пентагона да тръгнат на изток, да се оттеглят, да напуснат Сирия. Американските военни избягаха така бързо, сякаш Орда върви към тях.
Тоест те не си тръгнаха, а избягаха. Въпреки че никой не бързаше към тях. Захвърлиха много неща. Документи, твърди дискове, писма от дома, лични вещи. И ето — изоставиха дори историческа реликва.
Знамето на бунтовниците от Тексас. За жителите на някога Дивия запад това е почти свещена реликва. През 1835 г. смелите момчета от Тексас не се подчинили на мексиканския диктатор и не се отказали от единственото оръдие, което имали.
В резултат започнала битката при Гонзалес. По време на битката има 2 убити и 2 ранени. Каубоите не се отказали от оръдието и тексаската революция започнала. На замето пише: „ела и вземи това“.
През 2019 г. човек от Тексас вероятно е бил в далечна Сирия. Човекът вероятно с голямо уважение се е отнасял към собствената си история, към чуждата — не много.
Ето че един американски патриот захвърли така ценната историческа реликва.
Тук, в Сирия, това мото се превърна в шега за руснаците.
Нещо повече, установи се, че това е и мотото на Фонда за социално осигуряване на САЩ. Някак си е неудобно от факта, че тази реликва е захвърлена и изоставена като никому ненужен парцал.
Ела и го вземи?
Е, руснаците дойдоха.
И го взеха.
Петя Паликрушева