21 октомври 2019-Нюз Фронт.
Уес Мичъл, помощник държавен секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси, изказвайки се в Атлантическия съвет, в американския център за международни въпроси, очерта приоритетите на новата външнополитическа стратегия на САЩ за Европа и в частност за Балканите.
Според длъжностното лице Вашингтон сега ще разчита на следните принципи.
Първо, да се търси „положително влияние“ в чужбина чрез своя имидж, тъй като „Америка е мощна демокрация, ярък маяк на свободата, чиято светлина привлича другите“.
Второ, Белият дом очаква държавите, на които помага, „да не правят отстъпки на техните съперници», тоест Русия и Китай. В същото време САЩ са изправени пред задачата да „укрепват Запада, за да устоят на нарастващото влияние на съперниците“ и трябва да бъдат решени, преди всичко, на „далечни граници“, като подкрепят държави, които се „опитват да защитят своята независимост“.
Експертите на Балканите вече отбелязват решителността и трансформацията на курса на Вашингтон в региона, свързвайки го точно с личността на американския помощник държавен секретар по европейските и евразийските въпроси Уес Мичъл, който се придържа към антируските възгледи и определя Москва заедно с Китай и Иран като основни врагове на САЩ на международната арена.
В същото време те изтъкват, че американският чиновник не се счита за „играч на отбора на Тръмп“, а се позовава на ново поколение неоконсерватори, които са скептично настроени към политиката на настоящия президент на САЩ. Всичко това, според тях, може да показва, че Мичъл ще положи всички усилия да отслаби отношенията на Балканите с Русия и да преориентира вектора на своето политическо развитие към Запада.
Според оценките на анализатори, Вашингтон открито се е заел с прилагането на собствените си геополитически цели на Балканите: интеграцията на Македония в евроатлантическата общност, противно на желанието на населението да промени името на собствената си държава.
Тази стратегия включва ускоряване на процеса на косовското урегулиране при благоприятни условия за Запада, завършване на централизацията на Босна и Херцеговина чрез отрязване на правомощията на Република Сръбска за нейното последващо участие в НАТО.
В същото време американците усилено промотират решенията, от които се нуждаят, чрез местни политически елити, използвайки контролирани медии и неправителствени организации, както и целия арсенал от методи, с които разполагат: от подкуп до откровен изнудване.
Така след неуспешния на 30 септември референдум в Македония и призова за промяна на името на страната в замяна на членството в ЕС и НАТО, американците и техният ключов партньор, македонският премиер Зоран Заев, успешно обработиха привържениците на опозиционната «Вътрешна македонска революционна организация — Демократическата партия» Македонско национално единство ”(VMRO-DPMNE).
В резултат на това на 19 октомври 80 от 120 македонски парламентаристи одобриха предложенията на правителството за изменение на Конституцията на държавата, включително относно преименуването на тяхната държава в Република Северна Македония. След това лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски нарече инцидента национално предателство „най-черният ден на демокрацията в Македония“ и каза също, че депутати от ВМРО-ДПМНЕ, които подкрепят такова решение от страх и свои собствени егоистични съображения, вече са изгонени от партията. Какво следва? Македонският народ се чувства излъган на фона на радостните възгласи и поздравления
и поздравления за Скопие от албанските политически лидери от Тирана и Прищина.
Мащабът и сложността на американската политика на Балканите може да се види и от използването на Константинопол от Държавния департамент на САЩ за раздора с Руската Православна Църква с православните църкви на Гърция, Сърбия, България, Румъния, които Вашингтон принуждава да поеме страната на Фанар и откаже да подкрепи Москва.
Ася Иванова-Зуан
Българска редакция News Front.