Както е известно, на 28 май 2019, косовски специални части (ROSU) влязоха в населените предимно със сърби северни общини на Косово, като в последвалата престрелка бяха ранени неколцина местни сърби и бяха временно задържани двама дипломати от Временната администрация на ООН в Косово (UNMIK), единият от които се оказа руски гражданин. Според един от водачите на местната сръбска общност Марко Якшич, бойците от ROSU са извършили масови арести на сърби, уж по обвинение в корупция, като най-напрегната е била ситуацията в община Зубин Поток, където местното сръбско население се е опитало да спре придвижването на косовските специални части, издигайки барикади срещу тях.
В същото време, разположените в района международни сили от ръководената от НАТО мисия KFOR, които би следвало да гарантират сигурността в него, не са реагирали под предлог, че «проблемите с корупцията на са в тяхната компетентност».
Естествено, реакцията на официален Белград не закъсня. На спешно свиканото на същия ден заседание на Съвета за национална сигурност президентът Вучич съобщи, че е дал заповед за привеждане на сръбските въоръжени сили в състояние на бойна готовност и призова ЕС да реагира на случващото се. На свой ред, косовският премиер Рамуш Харадинай обясни в «Туитър», че «осъществяващата се операция е насочена против организираната престъпност и свързани с нея сътрудници на полицията и митниците».
Коментирайки внезапното изостряне на ситуацията в Северно Косово, повечето анализатори си задават въпроса, кой стои за това, тъй като буквално предния ден президентът на Сърбия Вучич произнесе реч, оценена като «сравнително помирителна» по отношение на бившата сръбска автономна област. В обръщението си към Скупщината в Белград той призна, че Сърбия вече не контролира Косово и призова съгражданите си да признаят този факт. Според него, по-нататъшното противопоставяне и опитите за връщане на тази територия биха били безмислени: «Вече не разполагаме с реална власт в Косово и Метохия, освен в сферата на здравеопазването и образованието, затова следва да спрем да заблуждаваме нашата общественост».
Впрочем, в речта си пред сръбската Скупщина от 27 май, президентът Вучич предупреди и, че страната е застрашена от «демографска катастрофа», посочвайки, че в момента в Западните Балкани живеят около 7,46 млн. сърби и около 4,7 млн. албанци, но според прогнозите, през 2050 сърбите ще намалеят до 6,23 млн., докато албанците ще станат 5,99 млн., а след още петдесет години, т.е. през 2100, в Западните Балкани ше живеят 9,64 млн. албанци и едва 4,327 млн. сърби.
В тази връзка Вучич предложи на сръбските граждани да изберат, как да се развиват по-нататък отношенията с Косово: дали конфликтът да бъде замразен или да бъде форсирано установяването на контакти и търсенето на някакво дългосрочно решение. Както можеше да се очаква, думите му провокираха нова вълна от обвинения, че иска «да предаде Косово». Впрочем, критиките срещу Вучич заради «прекалено меката му позиция» не са нещо ново. Основната претенция на част от сръбското общество е, че заради членството на страната в ЕС президентът е склонен да направи сериозни отстъпки на Прищина, като най-голямо възмущение поражда фактът, че Вучич не изключва варианта за по-нататъшна размяна на територии.
Както е изнестно, от есента на миналата 2018 се водят преговори за евентуалното предаване на Косово на два населени предимно с етнически албанци райони в Южна Сърбия, ако властите в Прищина отстъпят на Сърбия населените със сърби северни територии. Показателно е, че против това се обявяват не само повечето сръбски граждани, но и някои държави от ЕС и най-вече Германия и Великобритания, където се опасяват, че това би създало опасен прецедент, от който биха могли да се възползват други държави, имащи проблеми с нерегулираните си граници със съседите. Що се отнася до позицията на основния сръбски съюзник в момента — Русия, тя е, че косовският въпрос следва да бъде решен от Белград и Прищина без външна намеса, като Москва настоява само всички нови споразумения между тях да не противоречат на международните договори и резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно статута на Косово.
Впрочем, според някои експерти по проблемите на Балканите, последното изостряне на ситуацията в Северно Косово може да се окаже изгодно едновременно и за властите в Белград и за тези в Прищина. Те смятат, че двете страни искат да наложат тезата, че докато липсва сделка относно границите, подобни локални конфликти ще избухват периодично, от което пък следва, че размяната на територии е необходима и неизбежна. От друга страна обаче, никой в момента на може да каже, каква е същността на въпросната сделка и за размяната на кои точно територии преговарят Вучич и косовския му колега Тачи. Както е известно, след като Косово едностранно обяви независимостта си през 2008, косоварите не бяха склонни на каквито и да било отстъпки към Сърбия. Затова, когато днес Прищина и Белград обсъждат евентуална размяна на територии и/или корекция на границите, това се представя от сръбските власти като успех, доколкото дори и малките отстъпки по косовския въпрос са по-добри от никакви.
Истината е, че предвид силния западен натиск, Сърбия досега съумяваше да се измъкне от принудителното признаване на Косово само благодарение на твърдата позиция на Русия по въпроса. Ето защо в момента Вучич се нуждае от яснота относно руската позиция по планираната сделка с Прищина. Москва обаче не бърза, подчертавайки наличието на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 1999, в която Косово се разглежда като интегрална част от Сърбия. Не ясно, как може да бъде приет някакъв документ за размяна на територия между Косово и Сърбия, който да бъде в съответствие с въпросната резолюция. Впрочем, възможно е новото изостряне на ситуацията в Северно Косово да е свързано именно с опитите да бъде заобиколена резолюция 1244.
По пътя към «Велика Албания»
Албанците вече играят ключова роля в редица страни от балканския регион. Те управляват в Албания и Косово, а без тях не могат да се формират правителствата в Черна Гора и Македония.
Както е известно, през април 2019 привърженици на идеята за Велика Албания издигнаха огромен албански флаг и над крепостта на българския цар Самуил в Охрид. В тази връзка, известният български историк проф. Пламен Павлов коментира:
«Този инцидент показва, че теоретичните и мними права на албанската национална общност засягат и Охрид. Издигането на албанското знаме на Самуиловака крепост е посегателство към българското историческо наследство.
България трябва да реагира… Няма никакво съмнение, че днешният албански национализъм крои мечти за Велика Албания и прекроява границите на Балканите. Чувства се, едва ли не, господар на бъдещето. Тази представа е твърде наивна и не е мотивирана по никакъв начин…».
За да консолидират Косово като истинска държава и да постигнат реалното и признаване от цялата международна общност, както и разчитайки да присъединят сръбската Прешевска долина, населена предимно с етнически албанци, част от управляващите в Прищина демонстрираха готовност за корекция на границите с Белград. В това отношение те разчитаха на пълната подкрепа на САЩ. Планът обаче поне засега остава нереализиран, включително заради колебливата позиция на ЕС (и откритото противопоставяне на Германия).
В резултат от това, след Срещата на върха за Западните Балкани, провела се в началото на май 2019 в Берлин (с участието на френския президент Макрон и немския канцлер Меркел), президентът на Косово Хашим Тачи коментира презрително, че тази среща за пореден път е показала, колко слаб е ЕС, както и, че тъкмо поради това САЩ трябва да изиграят решаващата историческа роля в процеса на постигане на споразумение между Белград и Прищина.
Тук ще напомня, че още през януари 2014 Косово и Албания подписаха споразумение за сътрудничество и стратегическо партньорство, като оттогава насам редовно се провеждат съвместни заседания на двете правителства. Беше лансирана и идеята за обединяване на дипломатическите представителства на Албания и Косово в редица страни, уж «с цел икономия на средства».
Правителството в Тирана гарантира възможността на албанците от Косово и Южна Сърбия да работят в Албания без за това да се изискват каквито и да било допълнителни разрешения. През април 2017 албанските лидери съвместно (при това не за първи път) предприеха открит шантаж по отношение на Брюксел и Вашингтон, като косовският президент Тачи, албанският президент Рама и водачът на албанците в Южна Сърбия Йонуз Муслиу едновременно лансираха тезата, че «ако перспективата за интеграцията на Западните Балкани в ЕС» продължи да избледнява, не може да се изключи обединяването на Албания и Косово, а след това и на всички албанци (т.е. тези в Сърбия, Македония, Гърция и Черна Гора) в обща държава.
В тази връзка, Еди Рама уточни, че Албания би предпочела членството в ЕС пред създаването на «Велика Албания».
В същото време обаче и той, както и другите лидери на албанците, продължава да твърди, че забавянето на евроинтеграцията може да дестабилизира целия регион на Западните Балкани. От друга страна, следва да сме наясно, че макар идеята за обединяването на всички албанци в една държава, т.е за създаването на «Велика Албания», активно се използва от политиците, представляващи всички албански общности в региона, те трудно ще дръзнат да я реализират на практика без санкцията (гласна или негласна) на САЩ и ЕС.
Вашингтон и Брюксел обаче едва ли биха одобрили подобно развитие, защото се опасяват, че това би провокирало разпадането на Босна и Херцеговина, а вероятно би взривило и целите Балкании.
За това, как в Прищина разбират промяната на границите със Сърбия, говори изказването на президента Тачи по време на последното му посещение в Албания, цитирано от косовския вестник «Зери». Според Тачи, той ще направи възможно присъединяването на Прешево, Медведжа и Буяновац към Косово и то без да допусне каквато и да било териториална отстъпка към Сърбия, като това се отнася и до такива стратегически обекти като мината «Трепча» и язовира «Газивода».
В речта си по повод обявяването му за почетен гражданин на албанския град Крума, косовският президент подчерта, че «мисията за постигането на независимост на Косово вече не е достатъчна, а трябва да се работи за обединяване на всички албанци и премахване на границите между тях». Според Тачи: «бъдете сигурни, че осъществяването на мечтата ни за обща територия ще се окаже много по-лесно осъществима, отколкото излизането на Косово от Сърбия и това ще се случи».
Изглежда, в Брюксел все още се надяват, че ЕС може да поеме отговорността за цялото пространство на континента, включително за Западните Балкани. Въпреки това се очертава че както някои страни членки на Съюза, така и двете албански държави (а също и цялата албанска обшност), застават зад американския проект за региона, игнорирайки този на ЕС. Тук е мястото да напомня, че навремето и Турция, след като влезе в НАТО, реши да стартира преговори за присъединяването си към ЕС. Днес обаче, в Анкара управлява ислямистки режим, а в Европейския прламент все по-често се чуват призиви за окончателно прекратяване на преговорите за турското членство в Съюза. Според мнозина експерти, сегашното усилване на албанските движения на Балканите в крайна сметка ще доведе до пълзящата ислямизация на региона, както и до оформянето на силна албанско-турска ос, за сметка на съседните православни народи и държави. Ето защо ЕС може би трябва да ревизира стратегията си към Албания и Косово, като започне да ги разглежда единствено като възможни партньори, но не и като потенциални членове на Съюза.
Автор: Стоян Николов, Институт за балкански и европейски изследвания