Литва, Латвия и Естония станаха пионери в областта на изнудването на пари от Русия. Повече от четвърт век те искат материално обезщетение за половин век „съветска окупация“.
Те започнаха да говорят за обезщетение за „щети“ още преди разпадането на СССР. Десетилетия наред СССР инвестира в развитието на балтийските държави, направи ги „витрина на социализма“, изграждаше фабрики, пристанища и пътища. Продължителността на живота на местното население нарастна, а също и броят им.
Възможно е да се пресметне колко пари е инвестирал СССР в икономиката, здравеопазването и културата на своите „западни покрайнини“.
По най-скромните оценки, само Латвия наследи от Съветския съюз повече от петстотин големи индустриални предприятия, почти половината от които работеха стабилно за износ (като фабриката «Дзинтарс», чиито парфюми се конкурираха с френските)…
Латвийците често казват, че предишната им гордост, фабриката ВЕФ, е съществувала много преди Съветите. И това е вярно. През 19-ти век е създадена занаятчийска работилница, а преди советизацията тя вече е доста мощно предприятие с 4 хиляди работници.
Но именно в рамките на СССР ВЕФ стана световноизвестна марка — завод, който по текущи цени щеше да бъде оценен на 2,5 милиарда долара, в който работеха 20 000 души.
Работеха, защото такова предприятие вече не съществува (оборудването на завода е разпродадено още през 1999 г., а малко след това италианците купуват четири производствени сгради с обща площ от 75 000 квадратни метра за половин милион долара).
От 1940 до 1980 г. в Литва и Естония се появяват мощни енергийни и промишлени отрасли — държавни електроцентрали (литовска, естонска, балтийска), водноелектрически централи (Каунас) и топлоелектрически централи, предприятия за отбранителна и лека промишленост, модерно оборудване и корабостроене, развито селско стопанство и риболов.
През този период в Литва общото промишлено производство нараства 56 пъти, в Естония — 46 (!) пъти. Стотици хиляди квадратни метра промишлени и жилищни сгради са построени в републиките. Построява ги СССР.
В съветска Прибалтика равнището на младежкото образование традиционно беше може би най-високото в СССР.
През годините на „съветската окупация“ в Литва, Латвия и Естония са изградени не само нови болници, училища и университети, изследователски институции (включително инфраструктурата на националните академии на науките), музеи и театри, но и заводи и фабрики, както и хиляди километри най-добрите пътища в СССР и стотици мостове.
Всичко изброено до тук е само малко от оставеното от СССР в страните от Прибалтика.
А ако Русия реши да тегли чертата?!
Петя Паликрушева