Българската армия и освобождението на Белград от нацизма

Септември 1944 г. На България е наредено да изтегли военните си части от Македония. През октомври обаче идва нова заповед. Българската армия трябва да настъпи в Македония и да пресече пътя на изтеглящите се през нея германски войски от Гърция, а и да унищожи намиращите се там. И отново се завързва голяма битка при Куманово.

Първа и части от Четвърта армия разгромяват немската групировка „Е“.

Наредено им е да отделят 2-3 полка, които да се отправят на помощ на югославските (всъщност на сръбските) партизански отряди, които от седмица се опитват да сломят съпротивата на германците в Ниш и да влязат в града.

Партизани от бригадата «Гоце Делчев» при освобождаването на Скопие, ноември 1944 година

За командир на групата е определен полковник Демирев. В състав от 2 пехотни полка, 4 конни ескадрона и 3 артилерийски дивизиона с ускорен марш той достига до Ниш.

Датата е 18 октомври 1944 г.

След мощен артилерийски обстрел на германските позиции, призори на 19 октомври следва пехотна атака и градът е превзет.

Този, населен предимно с българско население град, е бил откъснат от Родината още със Санстефанския договор и узаконен с Берлинския.

Генерал Владимир Стойчеав с Тито в Белград

Той е превзет от нашите войски по време на Сръбско-българската война през 1885 г., а след това и през Първата световна, сега за трети път.


Генерал Владимир Стойчев, ръководител на 1-а Българскя армия на Червения площад в Деня на победата над фашизма. Генерал Стойчев е единственият чуждестранен генерал, който участва в марша на победата на Червения площад през 1945 година.

На 19 октомври 1944 г. се получава заповед българските части и югославските (сръбските) партизани да продължат настъплението към Белград, който от север е атакуван от Съветската армия.

На 20 октомври по обяд, притиснат от две страни, германският гарнизон в Белград се предава.

В сръбската (тогава смятана и за югославска) столица влизат части на Съветската армия, на българската и партизаните.

Впоследствие този ден се чества като национален празник на Югославия, а сега – на Сърбия.

Да им е честит на западните ни славянски братя, но и да не забравят, че българите имат съществен принос за  тяхното освобождаване от хитлерофашизма.

Освен това от нас са получили писмеността си и религията си. Въобще за много неща трябва да са ни благодарни.

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история