Авторът съветва да не се отдавате на илюзии, вярвайки, че Русия и Турция могат да станат стратегически партньори. Русия ще използва всяка възможност, за да отслаби Турция. И позицията й е разбираема. Трябва ли руснаците да се страхуват и защо лидерите на двете държави са принудени да поддържат отношения?
Превод:
Поради важните събития в Сирия, цялото внимание сега е фокусирано върху турско-американските отношения, но не бива да забравяме и за Русия — основният плеймейкър в региона.
За разлика от САЩ, които подгряват ситуацията със своите изявления, Русия следва много внимателна тактика и балансирано развива отношенията както със сирийската администрация, така и с Турция и Иран.
Например, когато операцията на Турция източно от Ефрат се появи на дневен ред, Русия в своето изявление се погрижи и за Дамаск, и за Анкара.
С други думи, нещата изглеждат добре на турско-руския фронт.
Разбира се, скорошната покупка от Анкара на С-400 от Москва също трябва да се добави към сътрудничеството на двете държави в Сирия.
Стабилно прогресиращото сближаване между Турция и Русия, особено след опита за преврат в Турция на 15 юли 2016 г. на фона на постоянните възходи и спадове в турско-американските отношения, повдига справедлив въпрос: могат ли Турция и Русия да станат „стратегически партньори“?
Историята показва, че това е почти невъзможно.
Най-важната причина е, че двете страни имат свои амбиции и цели в региона и се считат за конкуренти.
Всъщност в историята е имало периоди, когато Турция и Русия са си сътрудничели, но това сътрудничество никога не е имало стратегически характер и винаги е било на тактическо ниво. Тоест, когато настоящите условия създават нужда от временно сътрудничество, двете страни известно време могат да бъдат на един и същи фронт, но когато интересите изчезват, те се разминават.
Последният конкретен пример за такива взаимоотношения е Сирия.
В момента интересите на двете държави изискват те да действат заедно в Сирия, където гражданска война продължава вече осем години. Например Турция вижда, че Русия е «господарят» на бойното поле в Сирия, че без одобрението на Русия трудно може да предприеме каквито и да било действия.
В същото време Русия знае, че за да осигури стабилност в САР, Турция трябва да бъде на нейна страна, да приеме някои от нейните изисквания, както в случая на операция „Източник на мира“ — или поне да не пречи. Но щом интересите изчезнат, това сътрудничество, продиктувано от настоящите условия, ще остане в миналото толкова лесно, колкото лесно е възникнало — и трябва да сте подготвени за това.
Да предположим, че утре Турция наистина се откъсне от Запада, какво ще направи Русия в такава ситуация?
Със сигурност първият отговор, който ни идва на ум: руснаците триумфално ще потриват ръцете си и с радост ще приемат Турция в орбитите си. Но не.
Русия не се нуждае от окончателен разрив между Турция и Запада, тя се нуждае от продължаване на възходите и спадовете в отношенията между Запада и Турция. С други думи, не разрушаването на западната стена в региона, а образуването на пукнатини по тази стена.
Но не трябва ли логиката да е обратната? Не трябва ли Русия да иска Западът напълно да се оттегли от региона?
На хартия, да, но всъщност не.
Следователно в днешните условия отделянето на Турция от Запада и радикалната промяна в баланса на силите в региона не са сред приоритетите на Русия.
Ако някой си мисли, че Турция, която сякаш е започнала да се отдалечава от Запада, бива чакана от Русия с отворени обятия, тогава греши. Още повече грешат онези, които вярват, че руснаците са забравили „инцидента със самолета“.
Всичко това всъщност има много проста причина: Турция, с която Русия никога не е живяла под един покрив и не е споделяла общи ценности, Русия не смята за „своя“.
Каквото не може да се каже например за Украйна, Беларус, Армения, Казахстан и дори Азербайджан. С тези страни, които за дълго време останаха под влиянието на руската култура, Русия има общо минало, език и дори рефлекси.
Но Турция е „чужда“ за руснаците и винаги ще остане такава.
Има един израз, който много добре описва отношенията между Турция и Русия: „принудителен брак“.
Тоест, съюз, в който съпрузите всъщност не се обичат, но продължават да го пазят от необходимост.
Въз основа на това не е необходимо да се заключава, че Турция трябва да прекъсне отношенията си с Русия.
Напротив, трябва да работим с Русия във всички области, където е възможно сътрудничество, особено в икономиката. Освен това през последните почти 30 години двете страни станаха много близки от икономическа гледна точка.
С една дума, нека не разглеждаме Русия като враг, в крайна сметка Русия, както всяка друга държава, провежда политика в съответствие с нейните интереси. Но също така нека не се отдаваме на илюзии и да не забравяме, че Русия вижда конкурент в лицето на Турция и използва всяка възможност да отслаби Турция и да се възползва от нейните проблеми.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: http://medyagunlugu.com/haber/ask-mi-mantik-evliligi-mi-45964
