Преди няколко дни се проведе редовният годишен форум «Валдай», по време на който президентът на Република Азербайджан Илхам Алиев каза следните много правилни думи:
„Слушах с голям интерес речта на Владимир Владимирович. Съгласен съм с него във всичко. Единственото, което той не каза, когато говореше за ситуацията, развила се в Русия в началото на хилядолетието, е, че основният фактор, че Русия честно излезе от най-тeжките изпитания, е факторът Владимир Путин. Това е вярно, това всеки трябва да го знае. И именно благодарение на неговата смелост, решителност, мъдрост, патриотизъм Русия излезе от най-трудните изпитания и днес е водеща световна сила».
Западните „независими и нелъжливи“ медии често излизат със заглавия от рода на: „Путин ще убие нашите граждани и деца!“
Ех, Западът винаги е имал лошо въображение; той отдавна приписа на Путин ролята на „кървав диктатор” (нека не забравяме, че Путин не е първият, на когото се приписва този „статус”, с него е „награден” както от Иван IV Велики (на Запад с името Грозни), така и Петър Велики и Йосиф Сталин).
Например, днес е просто невъзможно публично да заявиш, че нито Сталин, нито Берия, който се планирало да го замести, са били „кървави палачи“.
Цялото публично пространство отдавна е завзето от онези сили, които изискват съгласие с лъжливите тези, „те се разбират от само себе си“. Създадена е абсолютна атмосфера на нетърпимост към всякакво инакомислие по този въпрос. Повече от ясно е, че й на Путин ще бъде приписана тази роля.
И при целия този театър на абсурда Путин намира сили да живее всеки ден за доброто на своята държава и своя народ, на цялото човечество. Мотивацията му не е в общонационалното и световно признание, а в това, че той честно и до край изпълнява своя дълг, дългът на човек и гражданин на родината си и света.
Самият Путин изрази всичко това достатъчно прямо:
„Вярвам в човека. Вярвам в добрите му помисли. Вярвам, че всички сме дошли да творим добро. Ако правим това, ако го правим заедно, тогава успехът ни очаква в отношенията помежду си, в отношенията между нашите държави. Но най-важното е, че по този начин ще постигнем най-главното — ще постигнем комфорт в собственото си сърце».
Опитайте се да пренесете тази ситуация върху себе си — доколко всеки от нас е способен ден след ден, месец след месец, година след година, да прави това, което трябва, в полза на хората на труда — дори да не искат да ви разберат.
Вярвайте в човека! Вярвайте в доброто! Вярвайте, че всички сме на този свят, за да творим добро!
Петя Паликрушева