Докато Западът с привържениците си в Близкия изток се съсредоточи върху борбата с джихадистите на Ислямската държава, той успя да запази крехко споразумение, но сега, когато „халифатът“ е разбит, „целият ад се отвори“, пише The Times.
Това до голяма степен се дължи на неприятните компромиси, които трябваше да се направят, за да се победи такъв досаден враг.
В Сирия, Съединените щати (водени от Барак Обама и Доналд Тръмп) поставиха кюрдите в пехотата си и бяха готови да рискуват живота си, знаейки, че много от тях не са просто закоравели войници: една от групите е свързана със сепаратистката Работническа партия на Кюрдистан, която пречи на Турция вече повече от 40 години.
Сега с благословията на Тръмп турската армия ще окупира част от „най-оспорваната територия на едно от най-кървавите полета на битката в света“ и скоро ще се сблъска с многобройни въоръжени групировки, които някога се смятаха за поддръжници на САЩ и техните съюзници в НАТО. Освен това кюрдите охраняват хиляди затворници — джихадисти, които никой не иска да задържа на Запад.
Близкият изток е още по-объркан. За много от диктаторите на ИДИЛ с цялата им жестокост той беше „като подарък“, посочва британското издание.
Дори преди населението да успее да вдиша чистия въздух на „арабската пролет“ от 2011 г., властите в Египет и Ирак, след като свалиха бруталните лидери, издигнаха още по-брутални такива, които обявиха себе си гаранцията за стабилността в морето от хаос.
Тогава ИДИЛ и Ал Кайда бяха реална опасност, но сега, когато бойците на Ислямска държава или са в бягство, или в плен, стана по-трудно да се оправдае диктатурата.
Затова средната класа и предприемачите, които бяха отблъснати от егоистичните военни, защитници на диктатурата и пропагандистите, се обединиха с ученици и работници, за да поискат цялостна реорганизация на ръководството, която им беше обещана преди осем години.
В Египет протестиращите са възмутени от видео от мрежата, в което се твърди, че президентът и бившият генерал Абдел Фатах Халил Ал Сиси харчи милиони долари за изграждане на дворци. В същото време армията, която следи изграждането на новите градове като част от предложената национална модернизация, обявена от Сиси, поставя отделените средства в джоба си.
Освен това, както отбелязва The Times, броят на египтяните, живеещи под прага на бедността, се е увеличил от 25,2% през 2010 г. до 32,5% през тази.
Според британското издание хиляди хора са били задържани по време на протестите през септември, много от които са държани в държавни лагери, разпръснати из Кайро, защото обикновените затвори са пренаселени.
Протестите в Ирак бяха потушени този месец с още по-голяма жестокост: само тази седмица полицията уби повече от 100 души и рани повече от 2 хиляди. Коренът на недоволството е същият като в Египет: въпреки че основните битки срещу ИДИЛ приключиха и петролът носи повече пари, правителството не инвестира достатъчно в създаването на работни места за младите хора или подобряването на сектора на услугите.
Генерал Абдел-Вахаб Ал Саади, известен с победите си над Ислямска държава в Мосул и Фалуджа, беше понижен и принуден да подаде оставка.
В целия регион диктаторските режими обявиха лов за губещите и, както винаги, Турция, Катар и «Мюсюлманските братя» са сред заподозрените. Така че същите държави, които сега празнуват победата над ИДИЛ, поради лошите резултати на правителствата, могат в същото време да създадат условия за втора Ислямска държава, защото вместо авторитетни държавни институции твърде много политици строят дворци.
И ако Тръмп с решението си да изтегли войските от Сирия иска да покаже сериозността на намерението си да сложи край на „безкрайните войни“, той трябва да разбере, че те ще са налице и без участието на Америка, но отново ще засегнат САЩ и техните съюзници.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.thetimes.co.uk/edition/comment/trump-is-abandoning-a-region-at-boiling-point-6wnxvmn2z