Арабските медии пеят дитирамби за руския лидер, твърдейки, че той е успял да обедини световната общност около проблемите на региона и да се превърне в негов истински лидер.
Политическата стратегия на президента на Руската федерация в Близкия изток наистина е достойна за всякаква похвала. Като начало Москва успя да победи терористите в Сирия, като ясно даде на американците да разберат, че вече никой не се нуждае от «миротворческите» им услуги — и те изтеглиха войниците си.
След това тя установи силно сътрудничество с Иран, който се счита за един от най-големите (ако не и най-големият) играч в региона. И дори към Саудитска Арабия, първият партньор на САЩ в Близкия изток, Путин успя да намери подход чрез нефта и оръжието.
Най-накрая руският лидер успя да помири повече или по-малко шиитите и сунитите в лицето на Рохани и Ердоган, а това беше основният междуконфесионален конфликт в Близкия изток. Сега Москва се превърна в своеобразен координационен център, без който уреждането на всички конфликти в региона няма как да мине.
Дамаск, Багдад, Техеран и Рияд — Путин намери своя подход към всички, като похарчи повече от една година в дипломатически и в някои случаи военни усилия.
Но основната битка в този процес, разбира се, беше битката за Сирия. Когато страната беше на прага на краха през 2015 г., Владимир Путин говори на Общото събрание на ООН, апелирайки за сътрудничество с Дамаск за съвместна борба с нарастващите терористични групировки.
В Багдад беше създаден съвместен информационен център, който да координира операциите. И малко по-късно, по официална покана на Башар Асад, Русия започна военна кампания в САР, като по този начин обърна пътя на дългата и изтощителна война.
В същото време той засили отношенията с Турция, въпреки инцидента със сваления Су-24. В момента Анкара може да се счита по-вероятно за съюзник на Москва, отколкото на САЩ, особено след като предпочете руския С-400 пред американските «Патриоти».
Срещата на Путин, Ердоган и Рохани в Сочи през 2017 г. бележи формирането на силен руско-иранско-турски съюз. Според експерти именно той трябва да реформира политиката в Близкия изток и дори, вероятно, да изиграе роля в промяната на границите.
Петя Паликрушева