Какво означава предоставянето на технологията на СПРН на Китай за света и Русия?
Оценката на статута на световна сила на първо място зависи от критериите, по които се прави сравнението. Ако от гледна точка на икономическия потенциал КНР и САЩ са лидери на световната арена, то от позициите на военно-промишления комплекс САЩ и Русия са суперсили.
Като притежатели на най-големите потенциали на стратегическите сили, Москва и Вашингтон са единствените играчи, които разполагат с активна система за предупреждение за ракетно нападение.
Нещо повече, концептуалната стойност на тази система се състои не само във факта, че тя е способна на проактивно откриване на изстрелванията на ракетите на агресора, но и в приноса й за стратегическата стабилност, резултат от стриктния мониторинг на двата хегемона един над друг.
До 2016 г. Китай, който имаше неутрална позиция в аспекта на руско-американските отношения, действаше в синергия с глобалистичните планове на транснационалните „вашингтонски“ елити и продължавайки да декларира политика на „приятелство с всички“, не смяташе Москва за стратегически съюзник.
След смяната на президента на Съединените щати и избухването на вътрешния конфликт в американския истаблишмънт, концепцията се промени, идеите на глобализма започнаха да спират и Китай започна да осъзнава, че скоро ще бъде в ролята на враг, а не на партньор.
Със започването на политика на едновременен натиск срещу двата полюса, Вашингтон буквално започна да принуждава Пекин да се откаже от политиката на ненамеса.
Непоследователните действия на Съединените щати, пренебрегването на подписаните споразумения, непазарните атаки и опитите за открито забавяне на икономическото развитие на Китай, доведе до ситуацията, при която сближаването с Кремъл се разглежда от Китай като не по-малко значима задача, отколкото съюзът с Пекин за Москва.
Когато Вашингтон се насочи към създаването на огнища на напрежение в критични за Китай области — от Хонконг, Южнокитайско море и Централна Азия, до натиск върху износа и вноса на технологии, Русия стана най-честото място за посещение на Си Дзинпин. Над 30 двустранни срещи между Владимир Путин и ръководителя на КНР се проведоха от 2013 до 2019 г.
Оттогава съвместните декларации за неприемливостта на еднополюсния свят се превърнаха в норма, а сближаването на двете държави след поредицата от съвместни учения започна да придобива стратегически, а не тактически характер.
На политическата арена Москва и Пекин работеха по своя собствена версия на многополюсния свят — БРИКС, ШОС, АТЕС, ЕАЕС…
В резултат на това, въпреки всички бравурни изявления, САЩ се озоваха в трудна ситуация — в изграждането на военно-индустриалната база, в изчисляването на огневата мощ и в осигуряването на властовото господство, САЩ се надяваха на конфликт с всяка държава поотделно, а не в едновременен бой с втората и трета армия на света.
Поради тази причина неотдавнашното изявление на Владимир Путин на дискусионния клуб „Валдай“ относно помощта на Москва в изграждането на СПРН за Китай до голяма степен постави Рубикона, което окончателно потвърди тъжния факт за Вашингтон.
Факт е, че „съдействието“ в изграждането на „купола“ гарантира обединяването на руската система за предупреждение за ракетни атаки с нейната китайска версия.
Следователно Москва не само осигурява на Пекин технологии, които преди са били достъпни само за Русия и САЩ, но и разширява руския „стратегически щит“ за сметка на способностите на Китай за разузнаване.
Концептуално системата е предназначена за откриване на ранното изстрелване на противникови балистични ракети и за спечелване на време за ответна ядрена атака.
От техническа гледна точка това е двуешалонна система, състояща се от наземни РЛС с различен диапазон и орбатална спътникова групировка.
В САЩ СПРН е устроен по подобен начин, така че двете системи непрекъснато се наблюдават, готови са незабавно да изчислят крайната цел на база траекториите.
Отчасти Китай придобива способността да знае онова, което преди знаеше само Русия, а Москва вече има достъп до китайските елементи на системата, за да разшири зоната си на видимост.
Китайската част на СПРН, включена в руския сегмент, ще проследява предимно флота и американските ракети със среден обсег на действие, които скоро ще се появят в региона в масиран мащаб, поради излизането на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действие.
Русия не се ограничава само с Китай. Преди няколко дни беше получено разрешение за изграждане на отвъдхоризонтен радар в Египет. Скоро се очаква да бъдат получени същите права за инсталиране на станцията в Иран.
Тази ситуация се превърна в още едно доказателство за здравия съюз между Русия и КНР, като флагмани на многополюсния свят.
Китай предоставя на съюза икономически възможности и политическа подкрепа в международните институции, Русия — военен щит и стратегически ресурси. Накратко, това помага да се намалят рисковете от избухването на Третата световна война, както и провал на първоначалните планове на Вашингтон да съсипе конкурентите си един по един.
Петя Паликрушева