Прекомерните амбиции на Вашингтон помогнаха на Русия да възроди армията
„Проклятието на свръхдържавата“ е описателен термин за ситуацията, в която страна със световно лидерство започва да харчи твърде много пари, за да поддържа позициите си.
Следствие от това правило ситуацията рано или късно се превръща в „Капана на Тукидид“ — състояние на нещата, при което растежът на „възходящите държави“ (Китай и Русия), не обременени с целта да държат света под свой контрол, принуждава „управляващата сила“ (САЩ) да отприщи двустранни конкурентни конфликти.
Понастоящем Вашингтон попадна в капана и на двата проблема и всяка година все повече се разкъсва между силовите действия за поддържане на еднополюсния свят и ограбването на съюзниците си, за да окаже натиск върху Москва и Пекин.
В резултат на това трансатлантическата солидарност се пропуква, геополитическото влияние на Русия расте, а броят на тези, които търсят алтернатива на световната сцена, се отразява в голямото търсене на руска отбранителна продукция.
Следствие от това беше не само нарастващата популярност на руския военно-промишлен комплекс (който изтласка Великобритания от второто място в класацията на водещите износители и възвърна позицията на СССР), но и нарастващото разбиране, че надутите цени на американската военна продукция не се дължат на по-доброто качество, а поради чудовищно неефективната американска система, корупцията при разработването на моделите и научноизследователската и развойна дейност, всичко това води до космическите цени на американската военна продукция.
Според наличните оценки, настоящият военен бюджет на САЩ е 725,5 милиарда долара — повече от 15,1 пъти по-висок от аналогичните разходи в държавния бюджет на Руската федерация, който е 46 милиарда долара (2,9 трилиона рубли).
Разходите за отбрана при Тръмп рязко нараснаха — година по-рано, излишъкът беше 13,4 пъти, през 2017 г. — 10,6 пъти, а разликата във финансирането от 2017 до 2019 г. вече надвиши два пъти годишния бюджет на руското Министерство на отбраната.
Независимо от това, руското въоръжение остава най-доброто по отношение на съотношението цена / качество, характеристиките на работата на повечето от руските разработки са по-добри от американските образци, а стратегическите продукти на Русия изобщо нямат алтернативи.
Сегашната ситуация повдига очевидни въпроси, по-специално, ако бюджетът на Пентагона расте и ефективността му спада, тогава къде отиват „излишъците“?
Отговорът става очевиден при разглеждането на статиите за американския военен бюджет, в които се вижда, че от стотиците милиарди долари през 2019 г., само 92,3 милиарда долара бяха насочени към основната програма за закупуване на военно оборудване.
С други думи, само 12,9% в САЩ от бюджета се изразходват за придобиване на базисни нови продукти, докато повече от половината от всички военни разходи на Русия отиват за подобни задачи.
Втората световна война приключи преди 74 години, Корейската война — преди 66 години, Виетнамската — преди 45 години, а Студената война — преди 28 години, но САЩ все още поддържат около 800 военни бази извън територията си. 172 от тях са разположени в «освободена» Германия, 113 — в «суверенна» Япония, 83 — в «правилната» Южна Корея, а още стотици гарнизони са разпръснати в 80 страни от Австралия до Колумбия
Като добавим към този узаконен деспотизъм „международните задължения“, поддържането на договорна армия и бюджетните позиции като „Осигуряване на подкрепа за военни операции“ на стойност 66,8 милиарда долара, които са удобни за корупция, причините за огромната американска неефективност стават ясни.
След разпадането на СССР официален Пентагон свикна да не носи отговорност за военните си провали, а висшите служители, следвайки политиците, се научиха напълно да се дистанцират от тези провали.
Ако най-висш служител от американската армия бъде отстранен от командването, това е само заради сексуален тормоз. И вместо мащабни реформи и отнемане на пагони, както беше по време на Студената война, провалите от Ирак до Афганистан доведоха само до раздаване на награди и увеличаване на финансирането.
За Русия, като се вземе предвид руската история, армията е Рубиконът и последният защитен щит, а стратегическите възможности са единственото нещо, което осигурява суверенитета на държавата.
Войниците, офицерите, работниците в отбранителната промишленост и обикновените граждани в Русия са добре запознати с това, което в крайна сметка определя високата ефективност и резултатите.
Петя Паликрушева