САЩ оставиха на произвола на съдбата старите си съюзници в сирийската война — кюрдите. Президентът Реджеп Ердоган след разговори с Доналд Тръмп обяви изтеглянето на американските войски от сирийски Кюрдистан, което позволява на Турция да започне мащабна «антитерористична» операция.
Защо Вашингтон отстъпи, като се договори с Анкара и как Русия трябва да отговори на военната ескалация в региона?
„Доналд Тръмп проправя пътя към турската операция в Сирия“, така интерпретира „Файненшъл таймс“ резултата от разговора между американския президент и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган.
Ердоган след разговора заяви, че САЩ са започнали да изтеглят своите военни от северните райони на Сирия. Така американците дадоха на турците карт бланш за действия в така наречената зона за сигурност, която Анкара възнамерява да създаде в североизточна Сирия.
Самият Тръмп каза, че САЩ трябва да прекратят «нелепите безкрайни войни» в Сирия и да изпратят войските си у дома.
„Съединените щати трябваше да останат само 30 дни в Сирия. Това беше преди много години. Но останахме (в Сирия), продължавайки да се потапяме все по-навътре във войната без цел“, написа Тръмп в своя Twitter.
Москва очаква Турция да се придържа към постулата за териториалната цялост на Сирия, заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков. Той добави още, че Владимир Путин не е обсъждал плановете си за военна операция в Сирия с турския си колега.
„Но знаете, че като цяло контактите между военните и спецслужбите са много наситени и са редовни — което означава, между Русия и Турция“, каза Песков.
Турция, с всички неоосмански стремежи на Ердоган, всъщност не декларира намеренията си да анексира никоя част от северната част на Сирия. Но «сигурността», за която се говори в Анкара, предполага настъпление на турски войски и поемане на контрол над граничните територии — преди това Ердоган заяви, че армията е готова да настъпи във всеки момент.
„Ще дойдем (в северна Сирия), защото терористичната заплаха е неприемлива за нас“, обяви Ердоган.
Турция смята не само ИДИЛ, но и Кюрдската работническа партия (ПКК), която се застъпва за отделянето на Югоизточна Турция — и която според Анкара е подкрепена от сирийските кюрди.
А те от своя страна бяха подкрепени от САЩ, които имат интерес от Сирийски Кюрдистан като противовес на «режима на Башар Асад».
Ако Вашингтон наистина ограничи присъствието си в тази област, тогава това «поставя под съмнение съдбата на кюрдските съюзници» на американците, отбелязва «Ал Джазира».
Източник на Ройтерс заяви: В понеделник говорител на САЩ каза на командването на кюрдско-арабския съюз «Сирийски демократични сили» (СДС), че американските сили вече няма да защитават кюрдите от турските атаки.
Потвърждение за това може да се счита изявлението на ръководството на СДС:
«Въпреки усилията от наша страна, за да се избегне военната ескалация с Турция … САЩ изтеглиха войските си от територии, граничещи с Турция.»
Накрая писменото потвърждение дойде и от Белия дом.
„Турция скоро ще продължи напред с дълго планираната си операция в Северна Сирия. Въоръжените сили на САЩ няма да подкрепят или участват в операцията, а силите на Съединените щати вече няма да са в непосредствена близост“, цитира ТАСС говорителя на администрацията на Тръмп Стефани Гришам.
Всичко това ще постави сирийските кюрди в ситуация на пряк сблъсък с турците, заяви представителят на СДС Мустафа Бали.
Това беше резултат от дългогодишните препирни на Ердоган с американското ръководство. Ердоган започна да предявява претенции през 2016 г. към предишния президент на САЩ Барак Обама.
И накрая, на 1 октомври тази година турският лидер обяви, че Турция възнамерява да действа самостоятелно по въпроса за създаване на зона за сигурност източно от река Ефрат в Сирия, тъй като не е успяла да постигне желания резултат при преговори с американската страна.
По-рано пан-арабският вестник Asharq Al-Awsat информира, че изглежда Вашингтон и Анкара са постигнали споразумение за създаване на зона за сигурност на сирийско-турската граница между градовете Рас ал Айн и Тел Абяд. Предполагаше се обаче, че тази гранична територия ще бъде патрулирана съвместно от американските и турските сили.
Вариантът за съвместно турско-американско присъствие очевидно не устройваше Анкара. Ердоган, както обикновено, направи доста тежки изявления.
«Идеите за съвместно наземно и въздушно патрулиране със САЩ в Сирия забавят изпълнението на плана за създаване на зона за сигурност.»
Турция «е пълна с обещания и издържа дълго», заяви Ердоган.
«Анкара няма намерение да си затваря очите си за подкрепата на терористите от САЩ», добави той.
Американците наистина не смятат YPG за терористична организация — от 2015 г. американски инструктори обучават кюрдските формирования, САЩ доставят оръжие на «Народна самоотбрана» и други фракции, които са част от СДС.
До голяма степен благодарение на подкрепата на американците, кюрдите и техните съюзници от „светската” арабска въоръжена опозиция успяха да овладеят почти всички територии източно от Ефрат: от Манбидж в провинция Алепо до границата с Ирак. Добавяме, че автономният иракски Кюрдистан, разположен от другата страна на границата, също е дългогодишен партньор на САЩ.
„Аз лично разговарях с кюрдите, включително с лидера на северните кюрди в Сирия Салих Муслим. Кюрдите сега, разбира се, са в трудна ситуация, обидени от Америка и се опитват да търсят нови партньори. Наскоро те също посетиха Русия“, заяви експертът от Руския съвет по външни работи, ориенталистът Георги Асатриян пред вестник «Взгляд».
«От американска страна това е добър ход. Те мислят така: правете каквото искате тогава, и без това сте приятели с руснаците, купувате оръжие от тях, така че нека да излезем“, отбеляза в коментар на вестник «Взгляд» Алексей Малашенко, директор на «Институт за диалог между цивилизациите».
Според него САЩ известно време са подкрепяли кюрдите, но в един момент са спрели да го правят и са си измили ръцете.
Георги Асатриян смята, че ситуацията около кюрдите, извършена от традиционните им покровители — американците, не може да се тълкува като загуба на Тръмп срещу Ердоган.
„Вътре в американската администрация има две групи елити, които гледат на ситуацията в региона по различен начин“, подчертава експертът. — Явно Ердоган успя да се споразумее с Тръмп и неговия антураж относно началото на операцията, мащабна или не много, срещу кюрдите. И очевидно Тръмп не е против Ердоган да се занимава с противниците си в Северна Сирия.»
Втората група в рамките на американската администрация, е в ЦРУ, в Държавния департамент и, естествено, в Пентагона, тя придържа към по-традиционните възгледи, продължи събеседникът.
„Те гледат на кюрдите като на съюзници, например в иракската посока, като нерелигиозни, светски сили.
Тези хора с кюрдите имат много дълга история на сътрудничество — в сирийската посока те гледат на кюрдите като на баланс срещу Дамаск “, обясни Асатриян.
„Между двете лобита има постоянна борба. Очевидно сега везните са на страната на Ердоган, Тръмп и онази част от американския елит, която ги подкрепя“, смята Асатриян.
Допълнителен аргумент, който наклони везните в полза на Ердоган, може да бъде укрепването на Турция във военно отношение.
Ролята на Турция в международните отношения и в региона на Близкия изток се увеличи с придобиването на рускитесистеми С-400, заяви Владимир Путин в началото на септември. В края на същия месец Анкара обяви времето за разполагане на първия етап от системите за противовъздушна отбрана, закупени от Русия — това ще се случи през декември.
Турското външно министерство разреши закупуването на допълнителна партида руски системи за ПВО.
„Купуването от Турция на руските системи за ПВО С-400 играе е силна карта в ръцете на Ердоган при преговорите с Тръмп“, заяви Константин Сивков, президент на Академията за геополитически проблеми. — Точно продажбата на С-400 на Ердоган от Русия и фактът, че турският лидер защити позицията си за създаване на зона за сигурност в Северна Сирия с военни методи, накараха САЩ да изтеглят войските си оттам.
«Ердоган принуди Тръмп да направи това чрез закупуването на С-400, с коeто сега «огъна» американците».
След закупуването на С-400 и влошените отношения между Вашингтон и Анкара, които го съпътстваха, оттеглянето на Турция от НАТО не може да се изключи, отбеляза Томас Егер, професор по политически науки в Университета в Кьолн, в статия на портала Focus през юли.
От своя страна Алексей Малашенко призова да се обърне внимание на факта, който, според него, е косвено свързан с тези събития — това е подписването от американците на споразумението с Гърция за прехвърляне на бази за безкрайно дълго използване и забележката, че Турция днес е слаба връзка на НАТО.
Някои експерти обаче смятат, че фактът, че американците са дали на Ердоган възможността за независими действия в Сирия, може да бъде капан за „султана“.
«Ако той влезе и наистина има кюрдско-турска война, едва ли Ердоган ще успее да получи бърза и малокръвна победа, защото кюрдите ще реагират доста остро», прогнозира Малашенко. — Мисля, че няма да се мине без терористични атаки в Турция, което очевидно не е от полза на Ердоган. Сега ситуацията вътре в страната е много трудна — има криза вътре в партията, конкуренция. И ако кюрдското му начинание излезе много скъпо, той ще загуби от това».
Петя Паликрушева