На 1 октомври президентът на Украйна Владимир Зеленски обяви подкрепата на своето правителство за споразумението, което ще доведе до избори в източните райони на Луганск и Донецк с крайна цел да им се предостави специален статут на самоуправление. Това не само може да сложи край на военните действия в страната, но също така може да окаже значително влияние върху начина на живот в света в условията на безредици.
Докато Саудитска Арабия и Иран се борят за господство в Близкия изток, а международната позиция на Китай продължава да се развива, трима други основни играчи — Европа, Русия и САЩ, трансформират своите глобални роли.
Да започнем с Русия. След 2014 г. и добре известните събития с Крим общото мнение беше, че президентът Путин е решил да действа като вредител на международната арена.
В края на краищата, макар страната да имаше сили да прави проблеми, и, както тя се надяваше, по такъв начин да обезпечи безопасността на своята сфера на влияние, но ресурсите й да бъде глобален тежък играч явно не достигаха в онзи момент.
Въпреки това, днес Русия е истински глобален силов полюс. В Украйна съгласието на Зеленски за т.нар Формулата на Щайнмайер представлява важна стъпка към нормализиране на присъствието на Русия в страната и връзките й с Европа и САЩ. По този начин това беше значителна победа за Путин в стремежа му да възроди Русия като глобална сила.
По подобен начин в Сирия миналия месец Организацията на обединените нации обяви завършването на работата на 150-членната комисия за пренаписване на конституцията, която включва предварително одобрени представители на правителството, гражданското общество и опозицията — план, първоначално предложен от Русия.
Путин представи Русия като потенциален миротворец за осигуряване на регионална стабилност. Путин даде да се разбере, че ще работи с всички страни. Руският държавен износител на оръжие също обяви, че ще се срещне с представители на страните от Близкия изток, за да обсъди продажбите на оръжие за борба с дронове. Това е подход на стратег, а не вредител.
Междувременно САЩ се движат в обратна посока. Въпреки постепенното оттегляне от световното лидерство — което започна при Барак Обама, по-голямата част от света продължава да разглежда САЩ като основен източник на влияние в света. Но това е по-скоро по силата на навика, отколкото логичен извод, като се има предвид, че САЩ не проявяват склонност към лидерство.
В действителност, съдейки по оттеглянето на САЩ от такива големи глобални инициативи като ядрената сделка с Иран и Парижките климатични споразумения, САЩ имат малко желание дори просто да участват. Предвид влиянието на Америка — в много отношения остава незаменим участник — това отстъпление понякога е равносилно на поведение на вредител. Предвид пълното задържане на вниманието върху перспективите за импийчмънт в Америка, тази тенденция вероятно ще се засили.
Сега за Европа. Не е нито стратег, нито вредител, Европа по същество е системен посредник. Например Франция и Германия изиграха жизненоважна роля за постигането на споразумението от 1 октомври за Украйна. Носят се слухове, че френският президент Макрон също се е опитал да лансира преговори между САЩ и Иран в кулоарите на неотдавнашното Общо събрание на ООН, макар и безуспешно.
Тези усилия трябва да бъдат обнадеждаващи; все още има роля за Европа и тя се опитва да я изиграе. По време на промяната в динамиката на глобалното влияние европейските лидери трябва да подхождат към тази отговорност с голямо внимание, като се опитват да вземат предвид всички възможни последици от споразуменията, които те сключват в рамките на променящия се глобален ред.
Като световен посредник Европа трябва да знае точно на кого ще служат нейните усилия. В крайна сметка, както ясно показаха последните протести в Украйна, дори сделката, която обеща да сложи край на годините на въоръжен конфликт, може да бъде по-рискована, отколкото изглеждаше в началото.
Петя Паликрушева