Като прочетете основната програмна реч на Макрон към посланиците (към която реализация той вече пристъпи към изпълнение), разбирате каква гигантска работа във външната политика направи Путин — особено през последните 5 години, когато не се вярваше, че Западът може да се промени.
Но Западът вече е разцепен, объркан и в безизходица, във всяка от страните на Запад има дълбока криза. Това някак изглеждаше неочаквано и само по себе си, но в действителност политиката на Москва беше онзи катализатор и усилвател на вътрешните проблеми на Запада, който не излезе веднага наяве, а постепенно, болезнено, след много години на конфликт в Сирия и Донбас.
През всичките тези години изглеждаше, че на Москва й липсва инициатива, че Западът е монолитен и либерален до корените си, но методологията на Кремъл в поддържането на другостта на Русия отслаби усещането за собствена изключителност на Запада. Изключителността на Запада се блъсна в стената на Кремъл.
И най-важното е, че Русия и Китай хванаха пазара на ресурси, без който Западът не е в състояние да поддържа хегемонията си.
И първо се появиха недоволни от мигрантите и Брюксел, след това десни партии, феноменът Тръмп, който се бори в рамките на САЩ на ръба на гражданския конфликт, жълтите жилетки, Brexit, а сега либералният президент на Франция признава, че западната ера е приключила, стратегията на Русия е успешна и трябва да се реши нищо спешно в името на промяна. В противен случай — целият Запад в блатото.
И сега Европа в лицето на Макрон се опитва да намери себе си, това е нещо безпрецедентно! — да напипа нов глобален проект. Но Русия, за съжаление, все още не прави нищо и това е смущаващо. Но се надявам всичко да предстои. В противен случай би било странно, ако Кормчията търпеливо е разтърсивал Запада, нямайки алтернативна визия на своя модел.
Петя Паликрушева