По време на Студената война движението на съветските подводници се следи от американската сонарна система SOSUS.
Това е огромна бариера от сензори и кабели, положени по дъното на океаните. При пресичането й се записва точното местоположение на морския съд. При преминаването на няколко такива невидими препятствия се установява техния курс.
След това срещу целта се насочват подводни сили: авиация, надводни и подводни кораби. Съветските моряци обаче бяха наясно с местоположението на елементите на SOSUS и успяваха грамотно да ги заобиколят.
Въпросът, дали НАТО ще успее в близко бъдеще да създаде друга, по-ефективна система вместо тази, остава отворен. Вече можем да кажем обаче, че военното командване на Съединените щати и алиансът са сериозно загрижени за възстановяването на военния паритет в морето, като специално внимание се обръща на Северния Атлантически океан.
Този регион, често наричан „вратата към Арктика“, неслучайно влиза в зоната на отговорност на Втори флот на САЩ, която Пентагонът реши да възроди наскоро.