Не трябва да се очаква в скоро време мир в източния украински район Донбас, каза пред БНР руският експерт Алексей Мухин, според когото е преждевременно да се говори за пробив към разрешаване на конфликта, след като Киев прие формулата „Щайнмайер“
В интервю за кореспондента на БНР в Москва Ангел Григоров и предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ Мухин, който е генерален директор на московския Център за политическа информация и експерт на международния клуб „Валдай“, коментира още преориентирането на Русия от Европа към Азия и новия етап в руско-китайското военно сътрудничество.
— Украйна подписа формулата „Щайнмайер“ и някои журналисти и анализатори заговориха за пробив. Можем ли да говорим за пробив или е твърде рано?
— Не бих говорил преждевременно за пробив, защото веднага администрацията на Зеленски и той самият бяха подложени на сериозни обструкции от техните опоненти. Преди всичко опозицията в лицето на Юлия Тимошенко, Петро Порошенко. Натиск върху Зеленски оказват и радикалните националисти, чието влияние в момента в Украйна не бих подценил. Освен това трябва да ни е ясно, че Зеленски има да решава проблем. Необходимо му е да събере нормандския формат и да се покаже в компанията на трима европейски лидери. Той вече се срещна с Еманюел Макрон и Ангела Меркел и получи от тях някаква подкрепа. Сега му е необходимо да се срещне с Владимир Путин, за да се легитимира като украинския президент, с когото общува руският президент. След това ще се случи това, което ставаше през последните пет години. Украинската страна ще започне да се суети и да се опитва, с военната подкрепа на САЩ, а тя, както е известно, сега е размразена, да продължава ескалацията, включително военната, в Донбас.
— Казвате, че не бива да се подценява влиянието на крайните националисти, но резултатите от парламентарните избори показаха, че те не се ползват с подкрепата на мнозинството украинци.
— В момента говорите за електоралния потенциал на националистите и радикалите. Всъщност става дума за политическо и най-вече за силово влияние. Обърнете внимание с какво бяха съпроводени така наречената революция на достойнството и държавният преврат в Украйна през 2013-2014 г. Представителните органи на властта бяха подлагани на пряк въоръжен натиск от страна на радикалите, които с присъствието си в залата влияеха на процеса на гласуване. Оттогава нещата не са се променили много и националистите, както вероятно сте забелязали, много лесно и бързо започват информационна кампания със заплахи за живота на държавниците, включително на самия Володимир Зеленски.
— Това означава ли, че скоро няма да има мир в Донбас?
— Не трябва да очакваме мир в Донбас в скоро време. По простата причина, че има група страни, които са заинтересовани от военната ескалация. И това не е Русия. Това е Украйна, която получава значителна военна помощ от Съединените щати. Това са Съединените щати и Великобритания, които активно работят там, влияейки пряко на държавните органи. Това е също така Полша, която изпробва на територията на Донбас служителите на частните си военни компании.
— Вие сте експерт на международния дискусионен клуб „Валдай“. Тазгодишната среща на клуба в Сочи беше под мотото „Зората на Изтока и световният политически ред“. Означава ли зората на Изтока залез на Запада?
— Не. В никакъв случай. Разбира се, Западът се намира в момента в състояние на екзистенциална криза. Стана ясно, че в това атлантическо семейство нещата не стоят така, както изглеждат. Опитите да се демонстрира взаимно разбиране и взаимна подкрепа се превръщат за европейските страни в загуба на суверенитет пред лицето на Съединените щати. Което е в пряко противоречие с настроенията на гражданските общества в тези страни. Политиците започват да губят рейтинг, влияние и на свой ред променят линията си на поведение спрямо Вашингтон, който продължава да ги притиска. В лицето на Доналд Тръмп това изглежда особено откровено и подчертано унизително. Затова в условията на тази криза и на принудата на европейските страни да оказват санкционно въздействие на Русия, тя на свой ред направи екзистенциален избор и диверсифицира политиката си, обръщайки се към страните, които не са толкова подвластни на влиянието на Съединените щати, включително към Китай.
— Споменахте Китай. Изненада ли ви изявлението на Владимир Путин на пленарната сесия на Валдайския клуб, че Русия помага на Китай да изгради система за предупреждение от ракетни нападения?
— Може би това беше ключовото изявление, което той направи на пленарното заседание на Валдайския клуб. Между другото в първите часове никой не му обърна внимание, макар че това е информационна бомба. Тази информация означава, че отношенията между Русия и Китай са изведени на ново равнище. Качествено ново. Това, от което Западът се опасяваше — че Русия и Китай започват да формират военен алианс. Съвкупната военна мощ на Русия и Китай е съотносима с военната мощ на НАТО. Т.е. Съединените щати и членовете на НАТО сами си създадоха втори Варшавски договор.
— Срещал съм мнения, че руско-китайското стратегическо партньорство може да се превърне в някакъв момент в стратегическа китайска заплаха за Русия. Други твърдят, че тази теза е част от западната пропаганда, която цели да вбие клин между Русия и Китай. Какво е вашето мнение?
— Ако имате предвид териториалните претенции, които нашите западни партньори разглеждат под формата на слухове като основен препъни камък в отношенията между Русия и Китай, да, може да има такова нещо. На официално равнище обаче Китай никога не си е позволявал да оформи тези претенции по един или друг начин. На дадения етап разглеждаме работната теза, че на Китай е изгодно да се намира в съюзнически отношения с нас. Това партньорство има прагматичен характер. От Русия зависи много и тя участва в реализацията на китайски глобални проекти като „Великия път на коприната“. Освен това, без северния морски път през Арктика, Китай също няма да може да реализира някои важни за него стратегически проекти.
Разбира се, има нюанси. С Китай се преговаря много трудно. Но след като сме достигнали до определено равнище на отношенията, то предполагам, че този алианс е напълно работещ при взаимно зачитане на интересите. Безусловно онези, на които това не се харесва, които биха искали да разбият този Г2, имам предвид нашите западни партньори, ще търсят различни начини да го направят. Сред тях са териториалните претенции на Китай към Русия, растящата военна мощ на Китай и безусловно неговите геополитически амбиции. Проблемът е, че в момента Русия не се стреми да става трети център на влияние. По естествен начин, даже бих казал парадоксален за някои американски и китайски стратези, тя става такъв играч. Защото в условията на противопоставяне между Китай и Съединените щати те имат нужда от арбитър. А тази роля много добре подхожда на Русия.
— Значи Русия печели от глобалното противопоставяне между Китай и Съединените щати?
— Да. Безусловно. Основният проблем на Съединените щати е, че се нагърбиха с ролята на световен регулатор, но не се справиха с нея. По естествен начин започнаха да възникват регионални центрове на влияние, които на свой ред започнаха да създават регионални съюзи: ситуативни, но много ефективни.
— Доколко траен може да бъде руско-китайският съюз?
— И Русия, и Китай имат стратегически дългосрочни планове. До 2050 г. със сигурност. Тези планове не предполагат възникването на конфликт. Има известно безпокойство, когато анализираме военните си доктрини, но и там няма ключови, сериозни противоречия. Неконфликтната ситуация между нашите страни ни кара да се надяваме на дългосрочен политически и икономически съюз.
Интервю на Ангел Григоров с Алексей Мухин за „Събота 150“ на програма „Хоризонт“