В Германия първият и единствен президент на СССР Михаил Горбачов е «култова фигура», пише Dekoder. В Русия отношението към него носи нееднозначен характер и се колебае от «горбимания» до «горбифобия».
Някои дори го оприличават на „антихрист“, тези хора са убедени, че разпадането на Съветския съюз не е без намесата на „тъмни сили“, казва авторът на статията Корина Кур-Корольов.
В началото Горбачов бе посрещнат като „спасител“, продължава изданието. Съветският народ се зарадва, хората бяха обзети от еуфория и те проектираха върху новия генерален секретар мечтите си да подобрят стандарта си на живот.
Той обеща, че ще постигне икономически растеж, ще проведе демократизация и ще намали бюрократичния апарат в страната. Но политиката на перестройката и гласността лансира динамичен „неконтролиран процес“, довел до разпадането на СССР, обяснява авторът.
През декември 1991 г. Горбачов подаде оставка, а президентът Борис Елцин зае мястото му начело на новата вече държава.
Той възложи цялата отговорност за негативните последици от реформите върху своя предшественик.
„Доколкото очакванията, отправени към него, бяха завишени, хората му даваха критични и отрицателни оценки“, казва авторът.
Оттогава Горбачов в Русия се превърна в изкупителна жертва.
Руското общество ще има нужда от много време, за да разбере историческата роля на първия президент на СССР във всичките му аспекти, продължава изданието.
Непопулярността му в собствената му страна в момента е предизвикана от три основни причини.
Първо, по време на управлението си той наистина направи редица политически грешки. Второ, той е критикуван до голяма степен поради факта, че в историческата памет на руснаците има много пропуски. Трето, приемниците на Горбачов нарочно демонизират реформите му, за да се дистанцират от тях и по този начин да оправдаят политическия си курс.
Грешката на Горбачов беше, че от 1985 до 1991 г. той зае позицията на посредник между противниците и привържениците на реформите, поради което загуби подкрепата на двете страни. Изказванията на генералния секретар бяха многословни, но не доведоха до нищо, действията му бяха нерешителни и противоречиви. Може би той не можеше да се справи, защото задачата за реформиране на цялата съветска система беше твърде голяма за него, смята Кур-Корольов.
В същото време руснаците имаха положителни резултати от перестройката, например значителното увеличаване на гражданските права и свободи, но те не свързват това с Горбачов. Те биват приемани за даденост или изобщо не се ценят.
Бившият лидер е обвинен в разпада на Съветския съюз. Но в същото време — както на Запад — хората забравят, че през 1991 г. той се опитва с помощта на танкове да предотврати отделянето на балтийските републики. Жителите на Москва и Ленинград обаче излязоха на масови протести срещу тези насилствени мерки. Освен това през март 1991 г. Горбачов провежда всесъюзен референдум за запазването на СССР. Той се опита да сключи нов съюзен договор с републиките.
Президентите на Русия, Украйна и Беларус (Елцин, Кравчук и Шушкевич) поставиха точка на съществуването на Съветите, подписвайки на 9 декември 1991 г. така нареченото Беловежско споразумение.
Следователно онези, които наричат Горбачов „гробокопачът на СССР“, подценяват ролята, която изиграват Елцин и руският народ в този процес, подкрепяйки плановете му за демократизация и укрепване на суверенитета на Русия.
След като Владимир Путин дойде на власт, по образа на Горбачов «започнаха да се появяват нови тъмни петна», продължава изданието. Новият глава на Кремъл си постави задачата да възстанови силната държава. Разпадането на СССР, той нарече най-голямата катастрофа на XX век.
Във връзка с това възникна отчуждение у хората към тези, които са отговорни за резултатите от реформите, а именно Горбачов и Елцин.
Освен това те се отнасят с Горбачов дори по-зле от Елцин, отбелязва авторът. На единия е присвоен етикетът на «пияница», а на другия — «предател» и «враг на народа».
Не е известно как това възприятие ще се промени в бъдеще, казва изданието.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://www.dekoder.org/de/gnose/gorbatschow-rezeption-russland