На Запад пристъпват към разработката на системи за залпов огън значително по-късно от СССР.
Американската армия получи MLRS (Multy Launch Rocket System) едва в началото на 80-те години. За разлика от съветските системи, американският вариант се основава на гъсеничното шаси на бронираните M2 Bradley.
Според замисъла на разработчиците, подобно решение е трябвало да подобри проходимостта по пресечена местност, но както показала практиката, машините изгубили много в мобилността си. Освен това оборудването на гънесичната техника по-трудно се прехвърляло на самолети.
Американската пускова установка няма направляващи тръби, а боеприпапсите с калибър 227 милиметра са разположени в два едноразови транспортно-пускови контейнери по шест ракети във всеки.
Неуправляемите снаряди са снабдени с кумулативно-осколъчни или касетъчни бойни части.
Далечината на стрелба от американската система е от 30 до 40 км в зависимост от типа на боеприпаса. Пълният залп се извършва за една минута.