Норвегия: «Руснаците идваааат! Този път са цивилни, помощ»
03.10.2019 06:05
Благодарение на Норвегия трудовата седмица започна за Русия доста ярко и весело. Тези дни медиите публикуваха новина, че разузнаването на Норвегия е открило руски спецчасти на територията на страната си.
Според сензацията на изданието AldriMer, специализирано на военна тематика, тактически групи военнослужещи от ВС на Русия са действали «както на Шпицберген, така и в континенталната част на Норвегия».
В последния случай — в цивилни дрехи.
Те били извършили разузнаване на ключови обекти от инфраструктурата, извършили технически мониторинг и на сезорните платформи.
СМИ се позовават уж на четири източника от три страни, които били потвърдили «поразителната информация», както и на разузнавателни данни от американски самолети-разузнавачи. Изданието свързва активността на руските военни с току-що завършилия 2-месечен поход на корабите на Северния флот на Русия и мащабните учения.
Руското посолство в Осло категорично опроверга тази информация, наричайки публикацията «Фейк» и «груба провокация».
Посолството намекна, че изострянето на борбата с «руската заплаха» в Норвегия е свързана непосредствено с предстоящото през октомври представяне на отбранителния бюджет и препоръките в дългосрочен план за развитие на националните Въоръжени сили.
При всички случаи колекцията «Руснаците идват!» се попълни с поредния интересен експонат, а предвид цивилните дрехи на руските разузнавачи, има шансовете да се превърне и в класика.
Забелязваме удивителен феномен на базата на «руската заплаха», «руската следа» и «ръката на Кремъл».
Проблемът не е в това, че антируските сили нещо търсят и така и не го намират, а в това, че всичко това придобива форми, които изглеждат откровена проява на болесто състояние.
В буквалния смисъл.
Да припомним по повод кратък епизод от миналото:
Джеймс Форестъл беше държавен деец на САЩ, първият министър на отбраната на страната и вероятно истински американски патриот, който безкомпромисно се бореше със съветската заплаха, която беше напълно реална в условията на студената война.
Но в неговата глава всичко това придоби толкова хипетрофирали форми, че се превърна в психическа болест, постоянното повтаряне на фразите за същите тези руснаци които идват, го накара да скочи от 16-ия етаж.
Психическите отклонения не са само индивидуални. Понякога страхът поражда мании и дори се превръща в масова психоза.
Например, шведите имат специален термин rysskräcken (това е специална дума в шведския език, която значи «страх от руснаците»). Търсенето на митичните подводници в последните десетилетия стана истински обществен и културен феномен в тази скандинавска страна.
Само между 1980-те и 1995 г. са фиксирани 6437 съобщения, че шведите виждат руски подводници.
Между другото, нито едно от съобщеният НЕ се потвърди.
Доколкото от индивидуалните, а и от колективните умствени разстрйста никой не е застрахован, при всички случаи има механизъм за предотвратяване на тяхното влияние върху държавата и нейната политика.
Защото заплахата е повече от очевидна: вземат се решения за съдбата на милиони, на цяла държава или дори на целия свят.
Ако тези решения се вземат от психично болен човек (или група хора) — това е повече от опасно, а и е нееднократно доказано от историята.
Да видим още един пример:
Две години спецпрокурорът Мълър води разследване за връзките на Тръмп с Кремъл. Обвиненията срещу Тръмп първоначално изглеждаха абсурд, но бяха лансирани напълно сериозно от високопоставени членове от американски елит. Безрезултатността на работата въобще не ги поколеба, сега те търсят компромат, потвърждаващ горната убеденост в стенограмите на телефонните разговори на висше ниво.
Упоритото игнориране на реалността и подмяната й с желаната и удобна представа за света НЕ може да не се отрази на адекватността на оценката и като следствие — върху реакцията по възникналите обстоятелства.
Ситуацията се задълбочава и с промените на обществото към умствените разстройства в рамките на идеологията на либералната политическа коректност.
Западът успешно премина от съчувствие към психически болните хора към включването им на равни начала със здравите граждани.
В момента се лансира положителното възприемане на отклонението от нормата — например, непълнолетно момиче с обширен списък от психиатрични диагнози се превръща в народен трибун и влиятелна политическа фигура на нашето време.
Наистина, остава въпросът, как да се реагира на постепенната загуба на вменяемост на цели държавно-политически системи и на техните марионетки.
