Много от вас ще бъдат изненадани от факта, но на картата на СССР има място, в което немските войски в продължение на четири години така и не успели да се придвижат в резултат на мъжествените отбранителни действия на Червената армия.
При това разликата в снабдяването на войските с боеприпаси и прочие била толкова гигантска, че докато съветските войници със седмици очаквали пристигането на снаряди, патрони и дори само хляб, немските офицери «от другата страна» си поръчвали на вечеря коняк и само след 6 часа получавали желаемата доставка.
Но така и не успели да принудят бойците от 135-ти стелкови полк да изоставят позициите си.
Най-удивителното е, че стратегически на немците им било крайно необходимо да пробият съветската отбрана. Ако я били пробили, то това би оказало значително влияние върху хода на войната.
Защо? Просто погледнете картата:
Най-отгоре могат да се видят 2 полуострова: Среден и Рибарски, които са обозначени като 23-ти укрепен район.
Точно на това място границата на СССР останала незасегната по време на цялата война, а завземането на полуостров Рибарски би позволило на немците да преградят пътя към Колския залив и Мурманск, единственото северно съветско незамръзващо пристанище, през което през цялата война се извършвало снабдяването на Червената Армия от страна на съюзниците.
Ако немците били завзели Среден и Рибарски, конвоят можел да бъде буквално разстрелван от брега с артилерия.
Това, че немците тук не успели да пробият съветската отбрана, се случило в голяма степен, благодарение на работата на техните съюзници — финландците. Войната тук не пристигнала на 22 юни, както на всички останали 3.5 хиляди километра съветска граница, а на …29 юни.
Тази седмица позволила на войските от 14-а армия да се подготвят за отбрана.
За една седмица от войната никой в СССР вече нямал илюзии по повод договора за ненепадение, затова за настъплението към Мурманск и Заполярието били готови в пълна сила — и немците получили изключително силен отпор.
В отделни участъци те успели да се придвижат само с 20-30 км, а в Среден и Рибарски така и не успели да се измъкнат от окопите си и да тръгнат напред за всички последващи 4 години от войната.
Паметник на защитниците на Рибарски на северния склон на Мустатунтури.
За да завземат все пак полуостров Рибарски и да преградят входа към Колския залив, отрязвайки по този начин Червената армия от северния път за снабядаване, немците изпратили там 150-хилядната армия «Норвегия», в която влизали два германски и един финландски корпус. И това е без частите на авиацията и флота.
От съветска страна се противопаставяла 14-а армия, отбраняваща в посока Мурманск и Кандалакша. От морето тя прикривала територията с корабите на Северния флот на СССР.
Защитниците на полуостров Рибарски.
Заради забавянето на войната тук, както и поради особеностите на климата и местността, а също в резултат на обмислената отбрана от страна на Червената армия, блицкригът, както на останалата територия на СССР в първите месеци на войната, така и не се получил при немците.
Няколко месеца след опитите да пробият към Мурманск, те били принудени да се задоволят с глуха отбрана и така до самата Мурманска операция през 1944 година, когато Червената армия тръгнала в настъпление.
Един от ДОТ-овоте на полуостров Среден.
След като немците не успели да завземат толкова важните Среден и Рибарски, преграждайки входа към Колския залив, Червената армия започнала да използва тяхното стратегическо положение.
От тези места можело да се контролира цялото придвижване на германския флот около входа в Печенгский, Колски и Мотовски заливи.
Оръдейните батареи на 113-ти дивизион с далекобойните оръдия нито ден не давали на немските кораби спокойно да ловуват конвоите на съюзиците, потопявайки за четири години 38 кораба и повреждайки над 50.
И до днес по тези места могат да се видят остатъци от траншеи, блиндажи и огневи точки, около които всичко е засипано с осколки от мини, снаряди, гилзи и неизползвани патрони..
Петя Паликрушева