За първи път съветски герой от войната може да получи медал от Норвегия.
Норвегия обмисля да награди двама ветерани от Червената армия, освободили Киркенес и Изноточен Финмарт от нацистите, с нов паметен медал.
По-рано такъв медал получиха ветерани от Швеция, Канада, Австралия. Изследователят Йес Инге Егелан обръща вниманието на властите за приноса на Съветския Съюз.
Превод:
Когато Валентин Солдатов освобождавал Киркенес и Източен Финмарк от нацистите, той бил само на 15 години. Сега властите от Норвегия обмислят дали да не го наградят за тези усилия.
Новият паметен медал се появи през 2015 година. Тази есен се навършват 75 години от освобождението на Източен Финмарк от нацистката окупация, това може да стане отличен повод да се наградят с медали съветските военни, участавищ в тези събития.
Червената Армия пресича границата с Норвегия на 18 октомври 1944 година, до годишнината остава само по-малко от месец, времето притиска.
От друга страна, решението да се наградят британските ветерани от войната със същия медал по-рано през лятото бе прието в значително по-кратки срокове.
Те бяха почетени от Сталин
По-рано този медал получиха чуждестранните ветерани от Швеция, Дания, Испания, Канада, Нова Зеладия, Австралия, Франция и Полша. С медала не бива да се награждава посмъртно, той е връчен на общо 1.1 хиляди граждани и военни, хиляда от които от Норвегия.
Кандидатурите на двамата бивши съветски войници издигна Йенс Инге Егелан. Той отдавна работи, за да припомни за «забравените» ветерани.
По-рано през тази година във Великобритания Егелан се срещна на тържествени мероприятия с руския генерал в оставка Александър Гончаров, който познава двамата ветерани, които през 1944 година са участвали в операциите в Източен Финмарк. Генералът съобщи, че познава и още един от ветераните в боевете за Финмарк, който е жив и до момента.
Те са участвали в боевете при Холменфьорден и Кобхолмфьорден източно от Киркенес, а преди това са воювали в Колския полуостров, сподели генералът в писмо, след като Егелан направи своето предложение.
«За Петсамо-Киркенеската операция всички, които са били на борда на бойни кораби, бяха удостоени със специални благодарности от върховния главнокомандващ маршал Сталин», написа генерал Гончаров.
На борда на торпеден катер
Сред героите от войната е 90-годишният Солдатов. Той е участвал също и в паметните мероприятия в Лондон през май тази година, неговият принос за освобождението на Европа е отбелязан нееднократно.
Още на 14 години Солдатов се записал доброволец във ВМФ на СССР. След 9-месечно обучение в края на септеммври 1944 година той попаднал на борда на малкия и бърз торпеден катер на Северния флот тип «Д-3».
На сайта ВМ24 е разказана историята на Солдатов и неговото развитие като боец и комунист.
Неговият торпеден катер Номер 208 влиза в бой, когато Съветската армия преминава в контранастъплението на Северия флот. На 7 октомври 1944 година, само седмица, след като Солдатов попада на борда, започна настъпление по целия фронт. След 11 дена Червената Армия преминава границата с Норвегия, на 26 октомври е освободен Киркенес. На 8 ноември съветските войски стигат до река Танаелва, където настъплението завършва.
Както е известно, нацистките окупатори прилагали тактиката «изпепелената земя», прогонвайки жителите на Фимарк и изгаряйки всички сгради и материали, които можели да бъдат използвани.
Среща се с принцеса Анна
За Солдатов войната продължила. Той видял как британският корвет HMS Lark бил атакуван от торпедо близо до острол Килди около крайбрежието на Колския полуостров, и изиграл важна роля за спасението на оцелелите.
След войната Солдатов продължил да служи в съветския военно-морски флот до 1952 година. От 1975 г. работи в различни организации на ветерани.
През 2016 година се среща с британската принцеса Анна по време на мероприятията в чест на 75-ия юбилей на арактическия конвой в рамките на операция «Дервиш».
Генерал Гончаров запозна изданието и с биографията на Виктор Харчев, който също вероятно ще получи медал. По време на бойните действия около Киркенес той бил само на 16 години.
«През нощта на 25 срещу 26 октомври 1944 година се състоя моето бойно кръщение» — пише ветеранът за събитията, когато есминецът «Баку» атакува укреплението на немските позиции в Норвегия.
«Независимо от вятъра и лошата видимост, корабът се приближи до крайбрежието на Норвегия и унищожи базата на противника. Нашите сили не понесоха загуби», спомня си Харчев, който по-късно служи в Карско море.Петя Паликрушева, превод и редакция