За Русия често говорят като за корена на всички беди, като за най-мрачната и зловеща страна. Но малко от същите тези говорящи знаят, че вторият човек в негласната йерархия на руския политически елит произлиза от азиатския регион на страната, където и до днес се практикуват шамански ритуали.
В навечерието на събитията от преди 80 години, помрачили руско-полсите отношения, не е излишно да си спомним, че вместо участие в настоящите паметни мероприятия по случай началото на Втората световна война във Варшава руският президент Владимир Путин замина за Монголия.
Преди визитата на руския лидер в страната-наследничка на империята на Чингис хан местите вестници обърнаха внимание на вече станалия традиционен за края на август съвместен отдих в сибийрската тайга в горите на Алтай на Путин и главния силовак в правителството му — с министъра на отбраната на Русия Сергей Шойгу.
Шойгу е роден в Тува, неголяма руска провинция на границата с Монголия и Китай, която дълго време бе предмет на претенции от страна на Китай и стана една от последните териториални придобивки на Русия в Азия, официално влизайки в състава на СССР едва през 1944 година.
Наред с разпространения в тези места будизма, сред местните жители продължават да битуват и традиционните вярвания, известни в съвременната етнографска наука като шаманизъм. Недалеко оттам се намира и друго мистично място на сила — районът, в който падна знаменитият тунгуски метеорит, чиято природа и до днес остава предмет на интерес не само от страна на физиците и астрономите, но и на привържениците на окултните знания.
Макар Шойгу да се счита за православен християнин и преди началото на ежегодния парад на Червения площада в Москва демонстративно да се кръсти, много в дейността на руския министър говори за неговата особена връзка с окултните практики на будистките лами и алтайските шамани. Бившият спикер на парламента на Тува Каадир -оол Бичелдей счита Шойгу за реинкарнация на главния военачалник на Чинхис хас — Субедей, автор на победите на монголската армия в Европа и Централна Азия.
И в Монголия, и в Русия, и особено в Тува е разпространено мнението, че Шойгу от детството си притежава тайните знания на шаманите, което му помогнало да стане най-близък съратник на руските президенти. Наистина, Шойгу безпрецентно дълго е член на правителството на Русия — от 1990 година.
Той е основател на управляващата понастоящем «Единная Россия», и до днес е най-популярният човек след Путин държавен деец. От целия руски елит само Шойгу е удостоен с честта да бъде с президента по няколко дена само двамата, далеко от цивилизацията, в живописните Алтайски планини — там, където, според преданията, има центрове на сакрална сила.
Вярно, популярността и доверието Шойгу е заслужил в битността си на ръководител на Министерството на извънредните ситуации от 1991 до 2012 година. Той направи това, което така и не достигна на висшите руски бюрократи — просто помагаше на хората, попаднали в беда. Пожари, земетресения, наводнения, техногенни катастрофи и терористични актове.
В гореизброените неща шаманизмът съвсем не може да помогне, макар лавината от катастрофи, които се стовариха върху Русия, без съмнение да изработи в министъра ако не фатализъм, то поне навик винаги да очаква «черните лебеди»…
И точно този човек оглави отбранителното ведомство на Русия. Какво ново внесе в работата на руското министерство на отбраната вероятният адепт на тайните будистки култове?
След назначавето на Шойгу за министър на отбраната, руските СМИ започнаха активно да публикуват материали за бойната парапсихология в служба на армията, например за войсковата част Номер 10003, позовавайки се на бившия началник на частта генерал-лейтенант Алексей Савин.
А в официалното издание на Министерството на отбраната — списание «Армейский сборник» — е публикувана статия на полковник Николай Поросков «Супервойникът за войните на бъдещето», в която се разказва за съществуването в руските военни на специални методики от бойната парапсихология, с помощта на които «може да се прониква в мислите на противника и да се хакват компютърни програми».
По същото време Западът бе залят от вълна от информации по повод руските «хакери в пагони».
Съдейки по малкото сведения, промъкнали се в СМИ, с издигането си на поста министър на отбраната на Шойгу, са се възобновили провежданите в СССР крайно екзотични изследвания за създаването на оръжие на базата на по-рано неизползвани физически принципи.
Независимо от това, че тези изследвания са дълбоко засекретени, самоувереният тон на Путин при общуването му със САЩ и НАТО ни позволява да предположим, че в Русия се отделя първостепенно внимание на най-новите оръжейни разработки.
Обърнете внимание: Русия създаде паневразийска система за ПВО. Не е изключено, че прикривайаки се зад необходимостта от защита на сюзниците от америкаските ракети, руснаците да са успели под формата на обичайните противоракетни комплекси С-200 и С-300 да създадат континентална мрежа от мобилни ретранслатори на енергия.
За подобни неща се говори в съобщенията за проблемите в GPS в района на Арабския полуостров. Шойгу уж бил разположил мрежата и в Крим, и в Сирия, в Турция, Иран, Индия, Китай, Венецуела и Куба.
Превъзходството на руските системи за Радиоелектронна борба в Сирия и в други региони на света явно озадачава НАТО. Командващия сухопътните сили на САЩ в Европа генерал-лейтенант Бен Ходжес каза, че успехите на руснаците в редиоелектронната война в Сирия са «невероятни».
След това експертите заговорите за т.нар. «Силов купол на Шойгу».
В православна Русия този термин символично отразява и чудото на Покрова на Богородица, защитила вярващите в Константинопол от смъртносна опасност преди 1000 години. Същото това предизвиква и асоциации с будитските практики на «защитното колело», въплътено под формата на мандала. Те са способни да отхвърлят не само всяка беда, но и притежават огромна разрушителна сила, твърдят експерти.
Присъствието в близкото обкръжение на Путин на носител на източните мистични традиции обяснява и крепкият и до днес съюз между Русия и Китай, който се превърна в нощния кошмар за американските геополитици.
«Демоничната» фигура на Шойгу символизира съюза между руското православно християнство и окултните традиции на Изтока.
Какво да очаква Западът, ако този съюз продължи да крепне?
Петя Паликрушева
