Американците от самото начdло неправилно разбраха и неправилно оцениха фигурата на Путин, счита бившият генерален консул на САЩ в Санкт Петербург Джон Евънс.
Според него, западните СМИ и политици незаслужено «демонизират» руския лидер и се заблуждават, въобразявайки си, че, щом той си замине, всички проблеми в отношенията веднага ще изчезнат. В статията за The National Interest Евънс споделя, че неговото лично познанство се е състояло още през юли 1995 година, когато той е заемал поста генерален консул на САЩ в Санкт Петербург.
Тогава на тържествения прием в консулството Путин е представлявал своя началник, кметът на Санкт Петербург Анатолий Собчак, заминал в командировка — и едва ли е можел някой в онзи момент да предугади, че това е бъдещият президент на Русия, отбелязва авторът.
Путин е от тези хора, които в Русия наричат «държавници», парите за него не са главният стимул, подчертава Евънс:
«Когато аз и другите америнци в Санкт Петербург се запознахме с Путин, той имаше репутацията на единствения човек в града, който не взема подкупи (макар да имаше и други такива хора). Като цяло отношението към него беше добро, той беше предан на своя наставник и тогавашен началник Собчак, един от главните демократи на нова Русия».
Кметът Собчак беше прекрасен писател и оратор, но не най-ефективният управленец, затова ежедневните градски проблеми главно се решаваха от Путин — негова е заслугата, че той въведе относителен ред в града, в който през 1990-те години цареше хаос и престъпност, отбелязва авторът.
Той си спомня, че се е обърнал за помощ, когато група млади американски инвеститори са имали проблеми с руската организирана престъпност след откриването на ресторантите Subway. Путин е поискал екземпляр от договора.
«Това беше реакция на юрст, какъв е Путин по образование. И това беше стремеж да се направи така, че проблемът да бъде решен в съответстиве със закона», се казва в статията.
За разлика от Елцин, Путин никога не злоупотребяваше с алкохола, припомня авторът.
«Тези от нас, които познават Путин от 1990-те, си спомят, че той имаше формула за възраждането на Русия, състояща се от три елемента: възстановяване на икономиката, решаване на проблемите с престъпността и реформирането на съда. Това беше нелоша рецепта за лечението на руските недъзи от онова време, тя напълно подхожда и за днес.
Той се безпокоеше изключително от вътрешните проблеми, в тях намаше никаква геополитика», казав Евънс.
При личното си общуване с Путин той се уверил, че руснакът не бил настроен против Америка (макар да му било по-комфортно с немците), не бил по онова време комунист или враг на частния бизнес, а също не бил «антисемит» или «хомофоб», както обикновено го изобразят на Запад.
Важно е да се има предвид, че любимият вид спорт на руския лидер е джудото, това му помогнало не само да се научи да «използва силата и теглото на съперника за собствена изгода», се казва в статията.
Традиционно съперниците се подготвят за двубоя съвместно, в приятелска атмосфера, а преди схватката се покланят, демонстрирайки взаимно уважение.
Джудото изисва реална сила, реакция и майсторство, а също уравновесеност, гъвкавост и самоконтрол — Путин, който има «черен колан» по джудо, има предостатъчно от всички тези качества, пише The National Interest.
Много на Запад обичат да обсъждат факта, че бъдещият руски президент е започал кариерата си в разузнаването, а покойният американски сенатор Джон Маккей веднъж дори заяви, че когато гледа в очите на Путин, вижда там буквите «КГБ», припомня авторът.
Но у президента на САЩ Джордж Буш при срещата си с Путин през 2001 година се създало съвсем друго впечатление, подчертава Евънс:
«След тази първа среща в Любляна в американското правителство имаше минимум двама човека, които се отнасяха към Путин сериозно: президенът Буш и аз».
Подобно мнение се създало и в бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. Когато Кисинджър чул от Путин, че той е започнал своята кариера като разузнавач, се пошегувал:
«Всички добри хора започват във външното разузнаване», защото самият той някога започнал точно така в американската армия в следвоенна Германия.
«Независимо от репутацията на КГБ като ликвидатор на свободата на словото и на дисидентите, голяма част от съветските граждани се отнасят към този комитет като към елитна служба, особено след идването на власт на Андропов през 1980-те години, когато той започнал да набира «най-добрите, умни и смели млади руснаци».
За амбициозните младежи това беше един от малкото начини да видят света и да направят добра кариера. Чувах, че хората от Санкт Петербург казваха:
«КГБ е нашият Харвард».
Путин считал, че там служат патриоти и че службата можела да му донесе лични немалко изгоди», се казва в статията.
От момента на първата си среща Кисинджър и Путин в началото на 1990-те те продължават да поддържат контакти и са се срещали вече десетки пъти.
«Погрешено е да се демонизира Путин.
Да се обвинява Путин е значитело по-лесно, отколкото да се признаят собствените недостатъци на Запада», завършва авторът.
Петя Паликрушева
Източник: https://nationalinterest.org/feature/key-understanding-vladimir-putin-82391
