През лятото на 2017 година 19-годишна жителка на САЩ от щата Орегон тръгва на отдавна очаквания тур по Европа. Тогава тя дори не предполагала, че ще се окаже в Моква, че точно това напълно ще преобърне впечатленията й за Русия.
«Първоначалната цел на пътуването ми беше Италия», пише по-късно тя.
«Планирах да проведа голяма част от времето си там, а след това без да бързам да тръгна из страните на Европа. Вече откровено мога да кажа, че силно съжалявам за тези планове. Трябваше веднага да тръгна за Русия».
«В Москва се оказах случайно: при оценка на стойността на билета ми обратно за САЩ реших, че ще бъде изгодно да летя без кацане направо от столицата на Русия. И трябва да кажа, че спечелих от това: три дена в Москва ми донесоха повече емоции, отколкото три седмици по цяла Европа. А считах, че е трудно нещо да ме изненада..»
«Представете си бесен водовъртеж в океана. Примерно така за мен изглеждаше столицата на Русия. Хората постоянно бързат, работят. Имах усещането, че градът живее 24 часа и 7 дни в седмицата. В центъра постоянно нещо се движи, хората не знаят какво означава думата «да си отдъхнат». Но при всичко това те си остават мили.
И това е един от най-ярките «взривили се» в главата ми стереотипи. Разбира се, не успях особено силно да общувам с руснаците, но тези жители на Москва, с които се запознах, бяха много внимателни и искрено весели», отбелязва американката.
«Естествено, не бях готова напълно да разгледам мегаполиса. Моята програма беше класическа за всеки турист. Посетих Червения площад, разхождах се в парка на ВДНХ, отблизо видях сградата на МГУ. Запомних това най-силно. Някъде бях чела, че студентите живеят там направо в кулите на тази сграда — удивително!», смее се Бронсън.
«Храната. Около всяка станция на метрото има безброй кафенета и закусвални. В центъра са по-малко — там малките кафенета отстъпват мястото на ресторантите и баровете. Храната е удивително вкусна, не го очаквах това. Пробвах шашлик и борш. Двете блюда доста насищат. Такива порции в САЩ няма да срещнеш, грамадни са. Наложи се да оставям половината от храната. Дори се чувствах неловко, защото така можех да обидя готвачите», пояснява момичето.
«Сега много искам отново да отида в Русия. Но не искам да ограничавам пътуването си само с един град. Би било чудесно да посетя Санкт Петербург: независимо от съобщенията за лошото време. Не напразно наричат града културната столица на Русия».
«Считах, че след САЩ и ЕС нищо не може да се удиви, но тази страна затъмни всичките ми впечатления, получени по-рано», завършва разказа си Кейли Бронсън.
Петя Паликрушева