България вчера, днес, а утре? — Иван Тренев

25 септември 2019-Нюз Фронт.

Ние българите трябва да бъдем особено горди със себе си, защото в характеристиката си винаги поставяме превъзходната степен „най“ : най – бедни, най – гладни, най – болни, най – чезнещи, най – мразещи, най – мразени… Освен това сме с най – дълговечното държавоуправителство.

Няма такава НАЙДЪРЖАВА като нашата – първенството ни е в „ кърпа вързано“ дълговечно – до пълно себеизяждане. Да се гордеем на момента, да се забавляваме „ а ла Гала“, да се трубадурим академично, да ровичкаме изстиналата пепел на миналото с карнавални възстановки и да примираме доволно. От време на време остенът на управителството ръчка мазолестите задници на квазиуправниците и те спретват подходяща психопробудна веселба: „ долу“ или „горе“ – според ПОТРЕБНОТО.

Или: „ беше терор“, „ днес е райско пиршество.“ Особено, ако се припомнят заличени слова в поевропейчения ни речник като : „социализъм.“

По – мрачен,

По – кървав,

По – нехуманен от него няма! Днес сме свободни, най – несоциалистически и затова примираме щастливци!

А утре ???

 

 

Страницата ( профилът ми) е моето »огледало», в което се отразяват моите наблюдения, мнения, критики, одобрения на социалния, обществения и политически живот в моята страна . Аз съм пределно обективен, пределно самокритичен и критичен, без да нарушавам чуждите пространства, но и без да си спестявам съответно лично мнение. Смятам, че имам добро семейно възпитание, добро обществено образование, добра самоинициатива и добро самодообразование, поради което и смятам, че имам право на мнение. Не ме касае псевдодемократичната дума »свобода на мнение», която дава »човешко право» и на всеки ИЛИТЕРАТ, всеки опростачен, извратен и престъпен индивид, не се смятам »свободен» за мнение, а повтарям: правото на мнение получавам лично от собствената си самокритичност и стремеж за истинност!

 

Автор: Иван Тренев

Българска редакция News Front.