24 септември 2019- Нюз Фронт.
( професор Пламен Павлов и създателят на «Дворът на Кирилицата» Карен Алексанян)Свети Патриарх Евтимий и Свети Киприан Московски са последователи, и така да се каже, продължители на делото на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици, в една много драматична епоха- епохата на Османското завоевание, на турските нападения, на всички тези зверства, които започват в края на 14 и 15 век, което пък е същевременно началото на края на татарската хегемония по руските земи.Евтимий, както и Киприан, са монаси есиахасти, за тях всеотдаването е на първо място, за тях най-важния закон е любовта към ближния, от там любовта към Отечеството, любовта към човечеството.Човек не може да обича човечеството без да обича своята Родина, и без да обича своя роден град, и своите най-близки.За Евтимий може да се говори много. Той пише главно житийна литература.Той прави един пантеон на български светци. И тези светци, до днес са най-популярни.Това са Свети Иван Рилски, Света Петка Търновска и още много, да не изброявам всички.Пише похвално слово за равноапостолите Константин и Елена, и създава един просветителски клуб, който е много силен, и който стига чак до Северния океан когато Търново е превзето от турските завоеватели, много често се казва, че той е ръководил отбраната. Той не е ръководил отбраната, имало е военни които са правили това.Но духа на града, съответно на първопестолната столица Търново- е бил именно той…..Той на практика създава съвременната руска православна мисловност, и това вече се признава.През 2006 година беше отбелязана 600 годишнина от неговата кончина, той умира през 1406..»
Появата на » Двора на Кирилицата» — единственият паметник в света, увековечаващ просветителското дело и азбуката, не къде да е, а именно от мястото от където започва всичко- първопрестолната Плиска, идва за да ни даде урок по родолюбие и памет.
» През кладенеца на времето отиваме там където е начето възкресението на българската държава…»
» Дворът на Кирилицата» разказва историята на Кирилицата с присъствието си днес.
Трябва да помним, да знаем, и да почитаме оставеното духовно и културно богатство, което ни е завещано. Трябва да се гордеем с него, да го показваме и споделяме с всички останали, за да се говори истината.
Едни от най-просветените и надарени умове и светци, са посвещавали целия си живот в името на светлината на знанието, което се е понесло като искра през вековете до днес.
Трябва добре да знаем това. И да сме горди с това.
Защото народът ни има духовен път, който да следва.
България първа влиза в православието и облича духа на християнската вяра, защото с вяра и дух народът ни трябва да поеме короната на духовната мисия, която е предопрелен да разнася.
Именнно християнските ценности са онези, които ще изваждат мечът на истината през изпитанията на времето, които ще среща света в тежки времена, за да разсичат мрака на лъжливите понятия и течения, които ще го заливат.
От българската земя тръгва и словото, за да обедини с езикът на истината и вярата, всички православни народи.
Създаването на писмеността, и разпостранението й сред славянските народи е най-великото духовно завоевание, което България поднася на славянската цивилизация.
«В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало» (Йоан 1:1-3).
«И беше облечен в дреха … и името Му беше Божието Слово» (19:13)
Дворът на Кирилицата» днес, е не просто духовен обединител и притегателен център за всички родолюбци, но и прави невъзможни всички опити за спекулации по темата от къде е тръгнала славянската писменост. Защото, ако някой не знае, може да дойде и да види.
Ася Иванова-Зуан