Макар и да не е минал през утвърждаване от Народното събрание, първият бюджет на България е от 1879 година, така че спокойно може да се каже, че тази година се навършват 140 години от влизането му в сила и изпълнението му.
Този исторически разказ ще започне от 1878 г., когато се създава Съвет на управление на императорския руски комисар, начело с княз Александър Дондуков-Корсаков. Съветът е съставен от седем отдела със статут на министерства. Сред тях са отдел «Финансов» и отдел «Митници», а през март следващата година е утвърдена и първата сметка с разходите, изчислена във френски франкове.
В интервю за «Хоризонт» доц. Пенчо Пенчев, който преподава в УНСС, припомни, че първите два бюджета са били във френска валута, макар че след създаването на българския лев курсът е бил еквивалентен — един български златен лев е бил напълно равен на един златен френски франк.
През 1880 година се случват няколко ключови от финансова гледна точка събития — на 16 май се утвърждава Закон за данъците: беглик (върху овцете) и серчим (върху свинете). На същата дата се утвърждава и Закон за данъците емляк (за сгради и постройки), иджар (върху доходите от наеми) и теметуат (върху доходите от занятия). Няколко дни по-късно се приема и законът, с който се утвърждава правото на държавата да има своя валута — българския лев. Основно по българските земи е имало грошове, така че най-важен е бил техният курс.
Десетилетия след Освобождението стопанството е почти изцяло натурално, заради което опитът да се събира десятък в пари, а не в натура се проваля.
През март 1880 година се приема следващият бюджет, но реално — първият, утвърден от Народно събрание. Негов екземпляр се пази и до днес в Министерството на финансите, а през годините хазната започва да се пълни и от акциз.
Репортаж на Марта Младенова в предаването »Преди всички» по БНР