Съчинение на ученичка от 11 клас от Русия.
В последно време в западната и в либералната руска публицистика се пише много за руското варварство на фона на европейската цивилизованост.
Но ако сравним нравствените идеали и реалния живот на народите, героичните страници в историята на руския народ, то възниква съвсем друга картина.
Например, в руския езически пантеон никога не е имало бог на войната, докато в същото време сред европейските народи понятието за войнственото божество доминира, целият им епос е изграден около войни и завоевания.
Руският човек след победата над иноверците никога не се е стремил насилствено да ги обърне в своята вяра.
В древноруската литература липсва темата завоюваните насилствено да се похристиянчват, докато подобни сюжети твърде силно са разпространени в западноевропейската литература.
Героите на «Песен за Нибелунгите» са обсебени от търсенето на погребаното съкровище — златото на Рейн.
Главният герой на древната английска поема «Беоулф» загива, «насищайки зрението си с игра на скъпоценни камъни и искрящо злато … В замяна на богатството, аз положих живота си.»
На нито един от героите от руския епис не му идва на ум да заложи живота си в замяна на богатство. Нещо повече, Иля Муромец не е способен да вземе откупа, предлаган му от разбойницете — «златната съкровищница, цветна рокля и добри коне, колкото е необходимо.» Той отхвърля пътя, по който «богат да бъде», а доброволно тръгва по пътя, по който «убит да бъде».
И не само в епоса, но и в легендите, приказките, песните, пословиците и поговорките на руския народ личният дълг и родовата чест нямат нищо общо с личната или родовата мъст.
Понятието мъст като такова въобще отсъства в руския фолклор, то изначално не е заложено в «генетичния код» на народа, а руският войн винаги е бил войн-освободител.
В това е разликата между руския човек и заподноевропейския.
Руският историк и филисоф Иван Илин пише:
«Европа не ни познава…, защото на нея й е чуждо славяноруското съзерцание на света, природата и човека. Западноевропейското човечество се движи от волята и разсъдъка. Руският човек живее преди всичко със сърцето и въображението си и едва след това с ума и волята си.
Затова средният европеец се срамува от искреността, съвестта и добротата — счита ги за «глупости».
Руският човек, точно обратното, очаква от човека преди всичко доброта, съвест и искреност.
Европеецът, възпитан от Рим, презира другите народи и желае да властна над тях.
Руският човек винаги се е наслаждавал на свободата на своето пространство…Той винаги се е «удивлявал» от другите народи, добродушно е общувал с тях и е ненавиждал само нахлуващите поробители…».
За милосърдието и справедливостта на руския човек свидетелстват добросъседското отношение към народите от присъединените територии. Руският народ не извършва такива злодеяния, както просветените европейци над завоюваните от тях земи.
В националната психология има определен сдържащ морален принцип. По природа силният, издръжлив, динамичен народ е надарен с невероятна издръжливост, жажда за оцеляване.
На силата на духа се основава и знаменитото руско дълголетие, търпимостта към другите.
Под непрекъснати нашествия от всички страни, в невероятно сурови климатични условия руският народ колонизира огромни територии, но без да изтребва, без да поробва, без да ограбва и без да покръства насилствено нито един народ.
Колониалната политика на западноевропейските народи изкорени аборигените на три континента, превърна в роби населението на огромна Африка, метрополиите с векове забогатяваха за сметка на колониите.
Руският народ, водейки не само отбранителни войни, присъединявайки, както и всички големи народи, големи територии, никога се е отнасял към завоюваните така, както европейците. От европейските завоевания имаха изгода европейските народи, метрополиите живееха на гърба на колониите, непрекъснато забогатяваха.
Руският народ не е грабил нито в Сибир, нито в Средна Азия, нито в Кавказ, нито в Прибалтика. Русия запази всеки народ, който в годините се присъединяваше към нея. Тя беше тяхна защитница, обезпечаваше им правото да имат земя, собственост, вяра, обичаи, култура…
Русия никога не е била националистическа държава, тя принадлежи едновременно на всички, които живеят в нея. Руският народ има само едно «преимущество» — носи бремето на държавното строителство.
В резултат бе създадена уникална в световната история държава, която руският народ защитава с кръвта си, без да щади живота си.
Именно затова, че на неговите плещи се стовариха такива страдания и колосални жертви, моят народ прие като собствена болката, страданията на другите народи под гнета на хитлеристките фашисти.
Със същото самопожертвование, с такава енергия съветският народ освободи половин Европа.
Това беше героизъм! Ето каква сила на духа ражда руската земя!
На подобен подвиг дори велик народ може да се реши само един път във век.
Патриотизмът, който демонстрира съветският народ в годините на Великата Отечествена война — това е патриотизъм от висока проба, който не познава нито световната, нито руската история. Никога няма да се съглася с изказванията в пресата за руското «варварство» и европейската «добродетелност».
Гордея се, че такива красиви, упорити, мъжествени и издръжливи са били нашите предци, нашите героични предци, а ние сме техни потомци!
Анна Жданова, 16 години, Радковско училище, Прохоровски район, участничка в областния конкурс «Своят глас».
Петя Паликрушева, превод и редакция