Публикуваме мнението на Огнян Минчев, изразено във Фейсбук:
ЧЦеленасочен опит — мащабно оперативно мероприятие — да се смени властовото статукво в България чрез фокусирана кампания на хибридна пропаганда и политически ПР — особено в предизборен контекст — изглежда основна причина за развитието на «шпионския скандал» от последните няколко дни.
Изненадите започнаха с декларацията на българското МВнР по повод изложбата на РКИЦ в София, посветена на «освобождението на България от нацизма». Освен одобрение сред про-европейските и про-западни части на общественото мнение, тази декларация породи искрено, макар и не винаги споделяно учудване как е станало възможно Външно да приеме и да публикува подобна позиция.
Да не забравяме, че става дума за правителство, което остана в изолация като не реагира адекватно на «случая Скрипал», отказвайки да отпрати руски дипломати от страната. Оставяме настрана многобройните примери за усърдно «балансиране» от страна на премиера с лице към позициите на европейските и атлантическите партньори по ключови въпроси на руското поведение — и в Европа, и в България. Като например призивите Черно море да бъде отделено като зона на платноходки и туризъм — в период на бърза милитаризация на неговата акватория от страна на Москва.
Когато човек види обтегнатите физиономии на официални български представители при срещи с руски велможи — физиономии, изразяващи страх, притеснение, несръчни опити да се харесат и дори да «угодят», не би предположил, че публични фигури на руската пета колона в България могат да бъдат закарани с белезници до следствието и разпитвани по чл. 105 — за шпионаж.
Този страх има своите основания.
Неведнъж след 1990 г. операции на руските специални служби свалят български правителства, брутално се вмесват в публичните процеси на политически избор, директно режисират поведението на стопански, политически и медийни фигури на българската олигархия. Кой свали Виденов? Не беше СДС — СДС се включи малко по-късно. Свали го проектът на Газпром «Топенерджи». Кой докара бившия цар в България и го настани на власт?
Ако в този случай се затруднявате да посочите пряката руска връзка — вгледайте се във формално българските лица, които режисираха и осъществиха отстраняването на СДС от власт и поставянето на Сакскобургготски в екзотичната позиция на цар-премиер.
Кой режисира протестите от януари — февруари 2013 г., довели до бърза оставка на премиера Бойко Борисов?
Ако не беше я подал — за няколко месеца рейтингът му щеше устойчиво да се настани до този на Иван Костов. Подаде я и спаси политическата си перспектива «на косъм». Кукловодите на протестите тогава са познати фигури, които «танцуват» на сцената и днес.
Страшно е, страшно е да си неприятен за Кремъл български политик… Тръгваш си обикновено с наведена глава. Ако можеш да станеш и да си тръгнеш…
И все пак — защо Малинов, Добрева, Юрий Борисов? Те ли са най-страшните руски лобисти в България? Кой знае…
Сигурно е в сила съображението «казвам ти дъще, сещай се снахо»…
В сила е и страхът да не бъде засегнат сериозно някой, който може жестоко да върне удара…
Не е за пренебрегване и фактът, че особено преди избори е важно рупорите на най-черносотническата разновидност на руския империализъм в България — хората на Решетников и Малофеев — да бъдат предупредени, ако не отстранени. Избраха си президент, напълниха парламента с партии и партийни лидери — хомункулуси на руската пропагандна война срещу Европа и Запада.
Кой идва на ред?
Този, който се опитва да «балансира».
Хубава работа, ще вземе Кремъл да се съобразява с «балансите» на българската геостратегическа «игра» и да се задоволи с 30-40-50 на сто «влияние» тука. Я ги махай всичките и слагай наши хора — от край време така си действа Азиатският департамент и неговите наследници. На Борисов отдавна и добронамерено му се припомня, че отношения с Москва не се развиват с компромиси и послушание.
Дали вече се е убедил в това?
Кой знае… Руското присъствие в България е навсякъде и е все по-хегемонно. Кремъл контролира голям брой ключови медии и медийни рупори. Кремълската пета колона изпълзя до държавния връх — открито и настойчиво. Сглобяват коалиции на различни нива. Координират поведението на своите хора. В условия на предизборна борба са в състояние да постигнат сериозни резултати, както и резултати на самите избори. А ГЕРБ и коалиция са една все по-изтощена конфигурация на власт…
Дали «шпионската афера» е отчаян опит за предупреждение срещу брутален имперски опит за сваляне от власт — подобно на 1996-та, 2001-ва, 2013-та — или е съзнателно поет риск, подкрепен от западни съюзници — е въпрос с основно значение.
Посолствата на САЩ и Великобритания подкрепиха акцията.
Но в българския случай не е добре известно каква по мащаб и решителност подкрепа е необходима, за да се неутрализира настъпателната стратегия на Кремъл за овладяване на българските национални институции в една страна, където енергетиката се контролира от Русия (чак до парчета българска територия и акватория), където руски финансови и корпоративни интереси държат контрол върху ключови сегменти на стопански и институционален живот, където хибридната война срещу българския избор за принадлежност към западния свят е ежедневие и постига все по-добри резултати.Каква външна подкрепа е необходима за да могат българските лидери и институции да преодолеят напълно обяснимия си страх от саморазправа, наредена от Москва и да отстояват категорично и спокойно националните ни интереси…?
Мнозина питат — «абе тази шпионска афера не е ли предизборен ПР да се ловят гласоподаватели сред «градските десни» в полза на ГЕРБ». Сигурно и в това има истина. Но ако го нямаше останалото — щяха ли властимащите да се осмелят да предриемат подобна стъпка… Все пак, не посягаш на кого да е. Към Москва от България се посяга в краен случай и обикновено в знак на отчаяние…
Наблюдатели на българския политически процес от десетилетия предупреждават,
че позата на «разкрачен стоеж» между Запада и Русия
е възможно най-неудобната и уязвима геополитическа поза за България. Тази поза е поносима тогава, когато между Запада и Русия има партньорство и сътрудничество, и е смъртно опасна когато Западът и Русия са в конфликт, съперничество и в схватка на игра «с нулев резултат».
Проблемите на нелегитимна зависимост от Русия — вследствие на половин век съветски колониализъм — трябваше да бъдат решени в ранните години след рухването на съветската империя.
Вместо това ние си позволихме «лукса» да преизградим тази зависимост на нова основа — зависимост в енергетика, в икономика, в олигархичен контрол върху институции, в поддържане на слаба и завладяна от руско-бъгарската олигархия българска национална държава. Днес, 30 години по-късно, ще бъде трудно, много трудно да свършим работата, която зарязахме през последните 30 години за осигуряване на националната си независимост. Трудно, но неизбежно — иначе каква е алтернативата…?»
Мнението е публикувано във Фейсбук