САЩ разполагат с необходимите военни средства за неутрализиране на руските зони за ограничение / блокиране на достъпа и маневрите (A2 / AD) в европейския театър на бойните действия, но не разполагат с достатъчно сили и средства за противодействие на новите руски „бастиони“. Освен това американските въоръжени сили разчитат твърде много на своите самолети, вярвайки, че ще се справят с тези нови заплахи.
Превод:
„Имаме инструменти, но те не са достатъчно. А темповете, с който ще трябва да унищожим тези зони A2 / AD, за да можем да разположим силите си, ще зависи от нашите допълнителни резерви, с които можем да нанасяме удари по тези комплекси A2 / AD, заяви генералът на ВВС на САЩ Филип Бридлав, бивш командващ американските сили в Европа, по време на речта си в Центъра за стратегически и международни изследвания на 29 юни. „Сега ние сме почти напълно зависими от ВВС и самолетите, с които възнамеряваме да решим проблема с A2 / AD“.
Но силите на ВВС могат да се окажат недостатъчни. Бридлав твърди, че американските сухопътни сили също трябва да участват в противопоставянето на руската заплаха, породена от системите A2 / AD.
„Нуждаем се от по-високоточни наземни средства на дълги разстояния и висока жизнеспособност“, заяви генералът. — „Нуждаем се плътността на тези средства да съответства на високата плътност на системите за контрол на достъпа и маневрите, с които ще се сблъскаме“.
Бридлав обаче не каза нищо дали наземните сили и оборудването, за които той говори, съответстват на разпоредбите на Договора за РСМД, който забранява използването на наземни балистични и крилати ракети с обхват от 500 до 5500 километра. Може би Бридлав има предвид оръжие, което отговаря на изискванията на договора — нещо подобно на руските системи Искандер-М. Генералът също призова НАТО да проучи възможността за създаване на собствени нападателни сили и следства – като A2 / AD. Според него руските зони за ограничаване / блокиране на достъпа и маневрите по принцип са настъпателни и затова САЩ трябва да реагират по съответния начин.
„Ще създадем ли собствена система за ограничаване и забрана на достъпа и маневрите?“, попита Бридлав. „Това е отговорна стъпка“.
Евелин Фаркас, който доскоро беше заместник-помощник министър на отбраната на САЩ за Русия, Украйна и Евразия, заяви, че докато Москва модернизира своите сили (за разлика от САЩ), военните инвестиции на Кремъл в размер на 700 милиарда долара са планирани за 10 години, което е доста малка сума.
Но разпределяйки средства, Русия мисли стратегически.
„Те не са ангажирани с непрекъсната модернизация във всички направления“, заяви Фаркас.
«Те действат много умно, увеличавайки капацитета в някои ключови неядрени области … — крилати ракети, системи за противовъздушна отбрана и т.н.» А това създава доста сериозни проблеми за нас».
Старши научният сътрудник от Центъра за стратегически и международни изследвания към програмата за международна сигурност Лиза Сойер Самп заяви, че неравенството на силите и средствата между САЩ и Русия съществува, но то е на регионално ниво в Централна и Източна Европа. Москва просто не е в състояние да се конкурира с Вашингтон навсякъде, както правеше Съветският съюз преди, твърди тя.
«Искам да кажа много ясно, че руските въоръжени сили не са Голиат», каза Самп. — Русия не може да надмине САЩ в глобален мащаб. Русия обаче притежава съвременни сили, което означава, че при сегашната им конфигурация вероятно би могла да представлява сериозна заплаха за Съединените щати и техните съюзници на регионално ниво».
Според Самп има три основни области, в които Русия има или е започнала да има предимства. Едната от тях е системата за ограничаването и блокирането на достъпа и маневрирането, втората е средство за водене на общовойскови бойни действия, а третата е средствата за радиоелектронна война и кибер войната.
„Този потенциал ще трябва да бъде взет предвид при бъдещото военно планиране и определяне приоритетите на нашите покупки“, заяви тя.
“Русия може да използва кибернетични средства, може да използва космическото пространство, може да направи всичко, за да влоши ситуацията до момента, в който Съединените щати или някой от те съюзници да каже: „Не, ние няма да се набутваме в това“.
Фаркас обаче признава, че „деескалацията“ може да включва демонстрация или дори използване на ядрени оръжия.
„Но изобщо не мисля, че това ще бъде ядрен конфликт“, добави тя.
Петя Паликрушева, превод и редакция