Как съветският капитан Якушев пленява генерал Власов
14.09.2019 05:45
Това, че Великата Отечествена война е завършила, ръководителят на РОА генерал Андрей Власов разбрал, намирайки се в Чехия.
На 11 май той се прехвърлил в американската зона на окупация. Военачалникът разбирал, че го търсят войниците от Червената армия, но не успял да отиде по-надалеч на Запад (или не поискал).
Съдбата на човека, който преминал на страната на нацистите, била решена от мъжествените действия на съветския капитан Михаил Якушев.
На 19 юли 1945 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР издава указ, с който награждава няколко офицери от Червената армия. Орденът на Суворов II степен е връчен на 23-годишния командир на мотострелковия батальон от автоматчици Михаил Иванович Якушев. Частите от документа за наградата, които сега са достъпни на сайта „Паметта на народа“, звучат особено лаконично:
«Действайки смело и решително, с помощта на плененници, капитан Якушев, имайки със себе си незначителна група войници, намери предателя на Родината генерал-лейтенант Власов и го прикани да се предаде. Въпреки неговата съпротива и ясното превъзходство в силата, последният е доставен на командването».
Преследването на генерала
На 15 май Якушев заминава на разузнаване в района на чешкото село Брежи, контролирано от американците. Тук се заселват власовците, които полковник Иван Мищенко, командир на 162-та танкова бригада, през цялата предходна нощ безуспешно убеждавал да се предадат на «своите».
На американския контролно-пропускателен пункт нямало проблеми и автомобилът с Якушев и подчинените му влезли надълбоко в територията, окупирана от съюзниците. Изведнъж близо до гората капитанът видял хора с уформа на вермахта, но нещо му подсказало, че не са германци. И наистина, скро пред Якушев застанал капитанът от ВС на КОНР Пьотр Кучински.
Той се оказал по-доверчив от колегите си и се съгласил с хората си да тръгнат към Червената армия.
Обсъждайки условията за предаването, събеседниците забелязали конвой от автомобили, които се движели на запад, които били придружени от два американски „Уилиса“.
«Това е щабът на дивизията», обяснил Кучински.
Започнало преследване. Само 40 минути по-късно Якушев успял да изпревари конвоя на РОА. Шофьорът обърнал и блокирал пътя на власовците. Първо от автомобила се измъкнал най-близкият другар на Власов, генерал Буняченко, който започнал да проклина Кучински, че се е «преметнал». Последният, обиден, казал на Якушев, че самият Власов се движи с щаба на дивизията. Генералът предател бил намерен в автмобил «Шкода», където е бил със своя преводач Рослер.
Иван Михайлович Якушев
„Отворих задната странична врата и изведох преводача от колата, като възнамерявах да огледам интериора“, казва Якушев през 1996 г….В този момент един мъж с очила се измъкна изпод купчината одеяла, беше без пагони. На въпроса кой е той, той отговори: «Генерал Власов.» От изненада се обърнах към него „другарю генерал“, въпреки че какъв другар е той … Власов също беше явно онемял“.
«Още едно движение и ще Ви застрелям»
Отначало Власов се опитал да намери спасение при американците, но те не възразили руснаците да си вземат своя предател. Според Якушев за това помогнал фактът, че Власов бил придружаван от общовойскови офицери , а не от американски контраразузнавачи. Последните, най-вероятно, нямало да позволят да бъде предаден в съветски ръце толкова лесно човек, като Власов, който знаел толкова много. Якушев се качил в колата на генерала и първоначално (за да хвърли прах в очите) наредил на шофьора да тръгне към мястото на дислокацията на дивизията на САЩ.
После обаче рязко променил посоката. На брега на езерото, когато Шкодата забавила скоростта, Власов се опитал да скочи от кабината в движение.
„Успях да го хвана за яката и като поставих пистолета на слепоочието му казах: „Още едно движение и ще те застрелям “. След това той се държа спокойно», разказва Якушев.
Въпреки че пътуването по непознат район не минало без затруднения, вечерта на същия ден капитанът докарал пленника и го предал на командира на 25-ти танков корпус.
Оттогава Якушев не се е срещал с Власов. Михаил Якушев подава оставка като полковник през 1971 година. Ветеранът умира през 2005 година.
Ген. Власов е е осъден на смърт и обесен на 1 или 2 август 1946 г.
