До ден днешен търсят съкровището, което генерал Тамаюки Ямашита, по-известен като Малайският тигър, откраднал в годините на Втората световна война. Килограми златни кюлчета били изнасяни от страните от Югоизточна Азия. Загадката остава неразгадана, въпреки факта, че много ловци на злато тръгнали на опасни пътувания, за да намерят мястото на съкровището.
Превод:
Откакто Япония и САЩ подписаха мирен договор, който отбелязва края на Втората световна война, от време на време се появяват новинарски заглавия, които ни напомнят, че вече 75 години историците имат пред себе си една загадка.
Последната подобна новина се появила през 2017 г .:
«Те вярват, че знаят къде се намира легендарното съкровище Ямашита».
За съжаление през следващите месеци не се намери мястото, където то е скрито, а днес то остава едно от най-големите съкровища, изчезнало без следа. По време на войната същият Тамаюки Ямашита, по-известен на японците като Малайският тигър, разграбил цяла Югоизточна Азия. Килограми златни кюлчета били изнасяни от региони като например бившата колония на Испания, Филипините. Загадката остава неразгадана, въпреки факта, че много иманяри тръгнали на опасни пътувания, за да намерят местоположението на съкровището, за да удовлетворят неистовото си желание да плуват в японското злато.
Започвайки от любители-археолози до издирващи екипи, организирани от филипинското правителство. Задачата изглежда невъзможна, тъй като богатството може да е скрито на някой от 7 100-те острова в региона.
Малайският тигър
Изучаването на историята на изгубеното съкровище включва подробен анализ на личността на Тамаюки Ямашита, един от най-добрите тактици и стратези на японската армия през Втората световна война.
Изпъквайки сред военачалниците, Тамаюки Ямашита бил назначен за началник на обучението на Императорската армия, която трябвало да участва във военните действия по време на Втората световна война, както и в обсадата на Сингапур в началото на войната. Градът е бил най-важният анклав на британските войски в Югоизточна Азия, така че бил надеждно защитен от флота и укрепленията, което не позволявало да бъде завзет от морето.
Тамаюки Ямашита обаче не възнамерявал да атакува от морето … За да демонстрира нивото на военното умение, което било достъпно само за елита, той и неговите войници преминали през непристъпната джунгла, което британските военни считали за невъзможно, и нападнали незащитена част от града.
В резултат на това японските загуби възлезли на 10 хиляди души, докато 138 хиляди британци били убити или пленени. Тамаюки Ямашита превзел Сингапур.
Този, който вече се наричали Малайския тигър или Ромел на джунглата, трябвало да защитава Манила от американците през 1944 година. Тоест, да се изправи срещу неизбежната загуба на бившата испанска колония и срещу силата на най-екипираната армия. Когато разбрал, че съпротивата е безполезна, заповядал вратите да се отворят. До момента по повода има две версии. Някои историци твърдят, че той позволил на войниците си да унищожат местното население.
След капитулацията той е съден и осъден на смърт през 1946 г. за предполагаемите престъпления, извършени в Манила. И от този момент реалността започва да се преплита с митовете. Според експертите, вярно е, че подобно на нацистите в Европа, японците ограбвали и мародерствали във всички региони, през които минавала армията, за да наберат средства за императора.
Историкът Хесус Ернандес потвърждава, че алчността на японските войски засегнала и светите места:
„Дори будистките храмове бяха разграбени. Броят на разграбените безценни неща се увеличава по време на престоя във Филипините, които бяха подложени на общо плячкосване от алчните японци, които не зачитали католическите църкви или частните притежания».
«Западните банки, които имаха представителства във Филипините, заинтересуваха японците, както и филипинското съкровище, което беше прехвърлено на Special Bank в Йокохама, чийто основен акционер беше самият Хирохито“, споделя Хесус Ернандес.
„По време на войната в Сингапур е създаден пункт за събиране на всички видове стоки, откраднати в райони, контролирани от японската армия. От Манджурия до Холандска Източна Индия, от Корея и Китай, японците иззели цялото богатство, което успели да намерят. В Сингапур е създадена мрежа от административни и счетоводни центрове, които се занимавали с отчитане и количествена оценка на стоките, откраднати от японците. Оттам всичко е изпратено във Филипините, където е поставено под охрана”, допълва Исус Ернандес.
Плячкосването на суровини и богатства, от тонове злато до произведения на изкуството, засегнало Бирма, Малайзия, Виетнам, Лаос, Тайланд и Индонезия.
Една част от заграбеното била използвана за финансиране на борбата срещу съюзниците.
«Швейцарските, португалските, аржентинските и чилийските банки носят отговорност за изпирането на тези средства, благодарение на което японците купуват оръжие и суровини в чужбина», пояснява авторът.
Друга част от съкровището обаче е изпратено в самата Япония през 1942 г., когато съюзническите сили започват да напредват в Тихия океан, за да го скрият, според мита, в няколко подземни тунела, изкопани специално за тази цел.
Какво се случило с всички тези богатства? Има различни версии. Според първата най-разпространена версия офицерите от американската армия измъчвали Тамаюки Ямашита с единствената цел да намерят златните кюлчета. Или Ямашита е отнесъл тази тайна в гроба си, или я е разкрил, което означава, че американската армия е разбрала къде е съкровището и то отдавна е в САЩ.
Втората версия гласи, че съкровището е потънало на дъното на Тихия океан. От 1943 г. японците започват да транспортират злато от Филипините до Япония, скрито в трюмовете на големи болнични кораби.
Защо? Обяснението е очевидно: самолетите и корабите на съюзниците не откривали огън по тях. Въпреки това, съкровището можело да потъне по време на случайна атака.
Третата версия на местоположението на съкровището се появява през 1986 година. През същата година, когато международни медии като The Washington Post започнали да публикуват статии по темата, иманярят Рохелио Роксас завел дело в Министерството на правосъдието срещу сваления филипински президент Фердинанд Маркос и съпругата му Имелда. Той ги обвинявал, че са откраднали статуя на Буда, пълна със скъпоценни камъни, която той разкопал в планините в близост до последната резиденция на Ямашита. Стойността на статуята била оценена на 6,5 милиона щатски долара.
Според Рохелио статуята била част от съкровището на Ямашита, той го открил през 1971 г. на 27-годишна възраст, благодарение на карта, която е получил от бивши японски войници, картата го извела до тунел, пълен с богатство.
Няма съмнение, че след края на Втората световна война десетки иманяри се опитвали да установят местонахождението на златото на Ямашита. След Роксас през 2002 г. няколко души загинали, когато се срутил един от тунелите на остров Себу, в който може би се намирало съкровището.
«Надяваме се да го намерим», казва Елизео Кабусао, който след двадесет години изучаване на книги, исторически документи и доказателства решава през 2014 г. да започне търсене на златото, скрито от войските на генерал Тамаюки Ямашита (1885-1946), известен като Малайският тигър, благодарение на военните успехи в Югоизточна Азия. »
За Кабусао не се чува повече нищо. Както и за десетките, търсещи вече толкова години изчезналото съкровище на Ямашита.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://www.abc.es/historia/abci-segunda-guerra-mundial-gran-misterio-iigm-donde-esta-gigantesco-tesoro-general-yamashita-robo-aliados-201908300105_noticia.html