— Г-н Борисов, Вие първи се оказахте в „окото“ на нещо, което мнозина от самото начало нарекоха „шпионски скандал“. Целият Фейсбук настръхна в предчувствие за нещо много страшно – политически репресии, свързани с изконните чувства на българина към Русия. Защо и кой избра именно Вас, това случайно ли е, с какво го свързвате?
— Това е въпрос към друг, не е към мен. Но все пак аз съм журналист и вероятно Фейсбук и публичното пространство са възприели това като репресия към един журналист. Журналистът какво прави? Иска да изказва мнение, да формулира свои оценки, свои анализи. И да – така възприето, действието е страшно.
Това се е случвало преди много години. Ние не сме направили и една крачка напред поне 30 години. Аз защитавам идеи, които не се харесват на много хора. И какво от това? И на мен не ми харесват техните възгледи, но те държат властта у себе си и я използват. Това е моят отговор на въпроса защо аз. Все пак съм бил дълго в тези среди, името ми се знае.
— „Това е сплашване — няма да се занимавате с русофилска дейност, няма да пишете срещу външната политика на България“. Ваши думи в телевизионно интервю в деня, след като ви сложиха белезниците сутринта, а вечерта ви пуснаха. Кой кого сплашва? Обикновено със сплашване, както се изразявате, си служат уплашени хора. Кого пък толкова уплаши неправителствената организация „Русофили“?
— След като прокуратурата се намеси, явно се е уплашила държавата. Това не е срещу мен, това е срещу една група хора, които представляват русофилите в България. Аз съм просто един от тях.
— Любопитен е фактът, че Ви арестуваха с белезници, а Ви пуснаха като свидетел – това какво трябва да ни говори?
— Не знам. Аз също попитах. Явно първоначалното им намерение е било да бъда обвиняем. Но може би в рамките на разпитите са си променили отношението. Не знам. Най-интересното в цялата история е, че за четири часа разпит липсва какъвто и да било въпрос, който да има отношение към понятието „държавна тайна“. А държавната тайна е основно понятие, когато се говори за шпионаж – издаване и събиране на информация, и предаване на информация, която представлява държавна тайна.
Няма нито един въпрос, свързан с държавна тайна! Което прави обвинението просто смешно. И аз не говоря за обвинението срещу мен, говоря за обвинението изобщо. Това, което чухме от главния прокурор… Той чете, че някой има намерение да прави партия и това се предпоставя като шпионаж, това се предпоставя като работа срещу държавата – така ли?! Това е страшно, това е Вишински, това е… Намерението да направиш нещо се квалифицира като престъпление.
— Това, че след като Ви пуснаха от ареста с етикета „свидетел“, арестуваха председателя на „Русофили“ Николай Малинов отново с обвинение в шпионаж в полза на чужда държава, на принципа „проба — грешка“ ли бе направено?
— Не, не, не. Никаква „проба-грешка“. Според мен главният обект е той. Всички обаче знаят, че аз съм негов много близък сътрудник. Плътно съм до него във всичко вече десет години. Същото се отнася за Милен Чакъров. Тримата сме били винаги заедно през последните години.
— Дойде ред да поговорим за ген. Леонид Решетников, на когото пък бе забранено да идва в България за срок от десет години. С каква цел се прави тази стъпка? А днес (11 септември) главният прокурор Сотир Цацаров съобщи пред парламента, че председателят на ДАНС е наложил забрана на руския гражданин Константин Малофеев да влиза в България за срок от десет години. Това как да го разбираме?
— Като претопляне на манджата. Забраняват на ген. Решетников идването в България, за да придадат на цялата работа някакъв по-мащабен характер. Ами той, човекът, идваше тук през последните години на Старозагорските минерални бани. Миналата година дойде в Русе да посети няколко манастира и доведе група танцьори и певци. Представяте ли си какво всъщност забраняват. Даже е смешно.
— Аз пък се питам – а и не само аз – тези ваши „обвинители“ не работят ли срещу себе си всъщност?
— Според мен поведението им е глупаво, но всичко зависи от формиращото се обществено мнение. Какво значи да работят срещу себе си, ако има едно обществено мнение, което не ги спира.
Но искам да кажа нещо за медийната реакция, аз просто се гордея с нея. И се гордея не защото бях центърът на събитията. Гордея се, защото моите колеги намериха време, сили и кураж да реагират на един такъв факт
Пример за това е фактът, че сега давам това интервю, което уговорихме в късната вечер, след като се прибрах вкъщи. Гордея се, че личи разбирането, че днес съм аз, утре можете да бъдете вие.
Но има и друго. Те не плашат само русофилите. Те казват на всички: „Внимавайте в картинката, момчета и момичета!“ Това ни казват. „Няма да говорите срещу НАТО, няма да говорите срещу евроатлантическите ценности, няма да говорите срещу външната политика на България! Внимавайте, у нас са белезниците!“. Това е страшното.
— Случайно ли е, че в един ден – и то точно на 9-ти септември — се разрази скандал с привикването на социолога Живко Георгиев за направено от него социологическо изследване? Разследващите са се интересували дали върху данните от изследването не са оказали влияние Николай Малинов и ген. Леонид Решетников, бивш шеф на информационно-аналитичното управление на външното разузнаване на Русия*. Не е ли прецедент да разпитват един социолог за това защо, аджеба, е „докарал“ такива резултати в проучването си?
Сигурно не е случайна датата. Но Живко Георгиев просто е правил изследване по възлагане. Малко ми се губят нещата – това беше преди шест-седем години. Но за това пък обвинение, направо падам от смях. В една демократична държава винаги от време-навреме се правят социологически изследвания и се проверява общественото мнение. Как може въпросът да се поставя с обвинение? Аз просто не знам…
Ама Руският институт за стратегически изследвания се интересувал от нагласите в България… Защо да не се интересува? Те се интересуват от всички. Отворете им сайта и ще видите, че се интересуват от Индия, от Пакистан, от Румъния, от Гърция, от Сърбия, от България. Това им е работата.
И какво значи, ако някой води политически и геополитически разговори с руски учени. Чест е за всеки анализатор – какъвто съм аз, да кажем – да се срещне с директора на Руския институт за стратегически изследвания. Знаете ли какво удоволствие е това нещо. Това са знания, трупани 50 години! Това е щастие, бих казал аз. А те ти викат: „Абе, това е борба срещу демокрацията и ти си враг народа!“. Ето това е много страшно.
— На 11 септември, в началото на правителственото заседание, премиерът Бойко Борисов каза буквално следното: „Не виждам никакво основание да се свързват отношенията ни с Русия и шпионския скандал.“ Как така не вижда?
— Ами не знам как не вижда. Между другото, според мен това не е негова работа.
— Не е негова работа да се изказва?
— Не е. През последните месеци и с неговото посещение в Русия, и с поведението на ГЕРБ, и с поведението на Караянчева, се показа едно конструктивно отношение с Русия.
Нека малко по-клиноведски да разсъждаваме. Тези енергийни проекти, които тръгнаха… Наистина са важни. Затова случващото се сега не бива да се приписва на Бойко Борисов.
Но скандалите от типа на декларацията на Външното министерство по повод организианата от руското посолство изложба на 9 септември за 75-ата годишнина от освобождението на Източна Европа от нацизма, така нареченият „шпионски скандал“ и още един-два, могат да накарат Русия изобщо да се откаже да разговаря с нас.
— Това означава рушене на отношенията ни с Русия. Което чисто прагматично вреди главно и изцяло на България.
— Да. Именно това е крайната цел. Крайната цел не е Юрий Борисов, 63-годишният журналист пред пенсия. И Николай (Малинов – бел. авт.) даже не е цел.
— А работа ли е на президента да коментира шпионския скандал? Ето какво каза той: «Шпионаж в полза на чужда държава е изключително тежко обвинение. Затова очаквам от следствието да представи неоспорими факти». По думите на държавния глава, при липса на категорични доказателства ще остане съмнението, че българските институции «са употребени в режисиране на вътрешнополитически сценарий». Радев настоява за доказателства и е на мнение, че българската външна политика се е превърнала в заложник, обслужващ интересите на управляващите.
— Абсолютно! И аз бих се подписал под това, което каза президентът. За съжаление, според нашата Конституция той може по-скоро само да изразява мнение. Няма големи лостове.
В момента външната политика, която води България, е вредна за България. И аз имам усещането, че тя изобщо не се ръководи от българи. Днес, от страна на България, няма по-явна враждебност към когото и да било в сравнение с Русия.
— Проф. Дарина Григорова, която има достатъчно сериозни разработки, свързани с българо-руските отношения, написа във Фейсбук следното: „Ако заявлението на МВнР създаде условия за фобия към България в Русия, то с арестите на русофили на 9-и септември, със забраната на българофила Леонид Решетников, властта се провали и ще постигне обратен ефект — руското общество вече знае, че братушките ги арестуват за русофилия под американски акомпанимент. Надценихме хибридните умения на атлантиците“. Съгласни ли сте с нея, какво бихте допълнили или отхвърлили?
— Дарина казва нещо. Това, че МВнР не може да намали русофилията в България, но ще увеличи българофобията в Русия.
Истината е, че в Русия наистина има буря от българофобия. И тук няма Външна министерство, Юрий Борисов, Дарина Григорова, Елена Дюлгерова… Тука има българи!
Аз не се притеснявам, че някоя страна ни упреква в нещо. Но и на мен вече започва да ми действа тази българофобия. Дарина е абсолютно прав
— Не Ви ли се струва, че шпионските скандали по някакъв начин сплотиха не просто русофилите, но и хората, които мислят градивно за България и нейното бъдеще?
— Ооо, не знам. Ще видим. Не можем да съдим по реакции в рамките на три-четири дни. Има една журналистическа реакция, която говори, че публичното пространство не е загубило своята единна система – включително с това интервю, което давам на Вас. Защото е имало моменти, когато аз лично съм си мислил, че имунната система е унищожена. А сега има нещо, което е живо – като реакции, като имунна система. И слава Богу! А занапред – да се надяваме. Че взехме да ставаме нещо като сварена жаба… (Смее се.)
— За финал. Очаквате ли подобни политически репресии занапред? Каква е прогнозата ви за това управление след случилото се, което мнозина определят не само като „шпионски скандал“, но и като „знаков шпионски скандал“?
— За мое съжаление, русофилията в България не е на политическа плоскост. Тя е с цивилизационни, духовни, исторически измерения. Тоест русофилството на един човек, положителното отношение към Русия, води до политическо поведение. Но това не може да се разбере в Русия. Трудно се разбира и в България. Хората си гласуват – едни за партии, други по други белези.
Така че аз не смятам, че това, което се случва, ще има влияние върху управлението. Но аз мога да давам прогнози, когато разполагам с факти, по пътя на логиката. А тук имаме бухалка. Бухалка и умишлено замахване. Ако решат да ни оставят да почиваме, ще ни оставят.
— Сиреч непредсказуемо е положението.
— Непредсказуемо, да.
* Проучването е проведено от 1 до 15 юли 2016 г. Резултатите показват високо недоверие към институциите и неудовлетвореност, солиден потенциал за протестен вот и „необичайни за последното десетилетие равнища на тревожност“. Данните показват също нарастваща подкрепа за Русия и спадаща за САЩ, ЕС и НАТО. 12% са се обявили за категорични русофили, а 25% за умерени. Две трети от анкетираните са казали, че „България трябва в максимална степен да възстанови и поддържа приятелски отношения с Русия“.
Гласове