4 септември 2019-Нюз Фронт.
Цветните революции през последните десетилетия се превърнаха в тъжна и неразделна част от нашия живот.
Подобно на катаклизмите, те обхващат държави, които се противопоставят на западната система или дори просто заемат неудобно положение на геополитическата арена.
Въпреки това, където и да избухне поредният Майдан, в Грузия, Украйна или Хонконг, принципите са винаги еднакви.
Всъщност, именно това се вижда много добре в примера Хонконг. Яркост му придава и августовска статия на американското издание «The Washington Post», в която упорито се оправдават действията на майданцит.
Като действията им са изведени на едно ниво по-високо от
тези на украинските революционни водачи- един вид, американски комплимент- докато украинците преследвали достатъчно абстрактни и популистки цели, колегите им от Хонг Конг не — те са по-яки, защото се борят за правата си, изисквайки отмяна на закона за екстрадиция.
Аргументът на журналистите от Вашингтон би могъл да бъде мине, само че тук трябва да се вземе предвид, че местните власти, под натиска на тълпата, все пак отказаха да разгледат противоречивата инициатива, но, както знаете, безредиците не спряха.
Като цяло един от най-забележителните принципи на всеки Майдан е да се протестира срещу това, което все още го няма.
И дори — на вълната на протестното настроение, на по-късен етап, може просто да се протестира под всякакъв повод, колкото и да е абсурден.
Разбира се, логиката ни казва, че е по-добре да спрем проблема в началото, но при Майдана няма място за логика.
От гледна точка на „революционерите“ изискванията, които нямат солидна основа, са изгодни с това, че могат да бъдат манипулирани, експлоатирани за много дълго време, стига да е изгодно.
Съществуващият закон, например, може да бъде отменен, но как да се изпълнят изискванията, ако са направени от въздух?
Вярно е, че средностатистическият участник във всеки майдан е е обикновен човек и емоционалният изблик, провокиран от правилната пропаганда, рано или късно отшумява.
В този момент той се оглежда и започва да задава правилните въпроси.
Тук целите трябва да бъдат актуализирани по някакъв начин, като същевременно се поддържа тяхната неосъществимост.
Така в Хонконг започнаха да искат оставката на кмета, което, разбира се, никой не би направил, а след това напълно стигнаха до абсурда.
Например, по време на един от протестите, протестиращите се противопоставиха на „интелигентните“ лампи, чиято задача е да събират информация за интензивността на движението по пътищата и нивото на замърсяване на въздуха. Тоест, протест срещу лампите, разбирате ли? Можело да са електронни шпиони.
Разбира се, «добра идея» и повод на майданчиците веднага им се внушава, че това е система за тотален надзор ( пак напомняме- лампите) и започват да ги чупят.
Миналата събота темата на протеста беше некачественото обслужване на местното метро. Резултатът — погроми по гарите.
Между другото, за погромите. Това е друг важен компонент на всеки правилен Майдан.
Освен основната тълпа от демонстранти, които за забавление се чувстват като опозиционери, в тълпата има провокатори, чиито цели са много по-конкретни.
Безредици, коктейли Молотов, сблъсъци с полицията — това е тяхната работа.
Всичко това е необходимо, за да се провокира полицията да отговори и това е сериозна причина за широко възмущение.
Останалото зависи от медиите, социалните мрежи и така нататък.
Започва тутакси мащабно тиражиране на агресията на силите на реда срещу «мирните» демонстранти, които демократично се борят ( я с лампи-шпиони, я с кофти метро, или както в Грузия, кой на какъв стол седнал като дошъл на гости.
Често и по очевидни причини, за по-сигурен резултат се включват западните медии да повдигат градуса.
Добре е, ако в същото време в медиите се появят кадри, в които нещастни хора са налагани с палки от хора в униформа, снимки на «те са само деца»- като ако са само деца, какво правят на протестите- да, често за засилване на психологическия ефект, на акции специално се водят деца, за да се разплачат, изплашат, пострадат, и после да се пише какъв авторитарен режим се гаври с хората на страната, в която се развива действието.
После следват искания.
Ето основната бележка за всички последващи действия — утвърждаването на свободите на фона на полицейския терор.
В същото време същите погромите, коктейлите Молотов и често се предпочита да не бъдат забелязани.
Напоследък, както не е трудно да забележите, всички подобни прояви организаторите обичат да провеждат през уикендите, удобно е, можете да съберете голяма тълпа, защото, както вече казахме, хората участващи в Майдан в повечето случаи са прости, работещи или учат.
Но от началото на седмицата започва активно атакуване с информация, за да се ескалира ситуацията, и да се поддържа емоционален фон.
Резултатите от «кървавия терор» на властта са обобщени за попълване на редиците адепти, жадни за справедливост.
Големите западни медии и политици показват своята подкрепа, критикуват правителството за прекомерна жестокост и по този начин се затваря кръга около «злия режим».
Тоест, никой не си спомня основната идея, с която започва всичко, а протестът се свежда до банални погроми „в името на демокрацията“.
Всичко това е очевидно отдавна, дори някак абсурдно и въпреки това, хората се поддават: във Франция с нейните „жълти жилетки“, които късат нервите на Макрон доста добре срещу конфронтацията му с Тръмп, в Хонконг, който влезе в играта на фона на противостоянието между САЩ -Китай, и в Русия.
Ася Иванова-Зуан