4 септември 2019-Нюз Фронт.
Парламентарните избори, които се проведоха в две федерални държави в Германия (Саксония и Бранденбург) предизвикаха някаква странна реакция както в самата ФРГ, така и на Запад като цяло: от една страна, нервно-алармистки възклицания, а от друга — откровено облекчена въздишка и дори известна радост.По принцип резултатите от гласуването се вписват в стабилната тенденция от последните години.
„Алтернатива за Германия“ значително подобри резултатите, като излезе на второ място в двата региона.
В Саксония тя почти утрои позицията си (спечели 9,7 процента при последните избори, 27 на настоящите избори) и почти удвои в Бранденбург (беше 12, тя стана 23,7 процента).
От своя страна управляващите партии продължиха да губят популярност.
В Саксония ХДС отбеляза 32,1% (минус 7,3), а в Бранденбург SPD спадна до 26,2 (минус 5,7).Отговорът на въпроса „защо властите и останалата част от политическия мейнстрийм да се радват?“ е много прост: те се страхуваха, че всичко ще стане още по-лошо.
Проучванията на общественото мнение през последните седмици показват сериозните шансове на Алтернатива за Германия да спечели.
Разбира се, дори партията да спечели първо място, това не би помогнало в ни най-малка степен да застане начело на съответните земи.
Във всеки случай Алтернива за Германия не би получила броя на гласовете, необходими за независимото формиране на правителствата, а други партии категорично отхвърлиха възможността за коалиция с „ултра десни популисти“ още преди изборите.Като цяло доминиращото положение на ХДС и СПДГ не беше в опасност.
Друго нещо е, че победата на Алтернатива за Германия ще се превърне в много неприятен прецедент, символизиращ изострянето на кризата на цялата партийно-политическа система на Германия и преминаването й на ново ниво.
Така останалото ръководство беше истински подарък за ХДС и СДПГ и донесе на лидерите им невероятно облекчение, въпреки необходимостта от формиране на коалиционни правителства.
Що се отнася до тревожните мнения и прогнози за продължаващата офанзива на популистките радикали върху западната демокрация, тук историята е може би още по-интересна.
Ясно е, че Русия е виновна за всичко, но западните анализатори сега активно говорят за феномен, който надхвърля „ръцете на Кремъл“.
По-скоро се разкрива, че влиянието на Москва е много по-дълбоко, отколкото се смяташе досега.
След изборите ключови западни медии дружно (CNN, The New York Times, The Wall Street Journal, Le Monde и т.н.) обърнаха внимание на разликата между Западна и Източна Германия.
След обединението на страната през 1990 г. пристрастията между бившата ГДР и ФРГ в различни области отдавна са в центъра на вниманието на експерти в областта на политиката и икономиката.Най-болезнени до днес, разбира се, са социално-икономическите проблеми.
На изток най-значимите показатели, включително нивото на доходите на населението, безработицата и регионалното развитие, са значително по-лоши.
Забелязва се и неформалната дискриминация спрямо хората от бившата ГДР.
В Саксония две трети от избирателите казват, че се чувстват като „граждани от втори ръка“.
Въпреки това през последните години Западът се фокусира по-често върху постепенното изглаждане на проблемите.
Ангела Меркел стана най-яркият пример на факта, че бивш гражданин на ГДР може да достигне всякакви висоти в обединена Германия и страната се превърна в модел за успешно преодоляване на противоречията и интегриране на разпръснати преди това части в едно цяло.
Мантрите и конспирациите обаче не помогнаха.
За разкола отнови си спомниха, а сега и в политическия аспект
В Източна Германия популярността на «Алтернатива за Германия» е забележимо по-висока, отколкото в западната част на страната.
Настоящият успех на партията в двете федерални държави, които бяха част от ГДР, отново потвърди това.
Освен това експертите отбелязват, че там „Алтернативата“ е още по-радикална, привържениците й не се смущават от възгледите си и дори активно ги показват в „токсични“ (цитирани от статия в The New York Times) антиимигрантски изказвания.
В същото време мнозина признават, че от миграционната политика на Меркел също са недоволни в западната част от страната, просто там говорят по-малко за нея и „неприличният“ фактор на «Алтернатива за Германия» влияе върху нивото на подкрепа на партията.
На този фон населението на източните земи не се страхува и не се колебае открито да изразява собствените си възгледи и това води експертите в задънена улица: какво да правим с общност, която не иска да играе по правилата на политическата коректност?
Разбира се, германците, дори източните, не са руснаци и в западните медии не може да има смислени дискусии за техния робски, авторитарен и ксенофобски характер.
Всичко е ограничено от точното твърдение, че населението на бившата ГДР е сериозно различно от западногерманските съграждани и чрез изразяване на загриженост за последствията за цялата държавно-политическа система на Германия.
Почти 30 години след ликвидирането на ГДР, наследството му отново се превръща във важен фактор за германската политика и държава. Вероятно точно така изглежда в немски вариант поговорката „изстрел в миналото с пушка“, който се връща с изстрел от оръдие.
Ирина Алкснис, РИА