28 август 2019-Нюз Фронт.
На 27 август, ден след приключването на срещата на върха на Г-7, Еманюел Макрон говори на традиционната конференция на посланиците, организирана всяка година на Елисейските поля. Това е възможност държавният глава да обсъди посоката на своята външна политика през следващите месеци.
Този път френският президент отбеляза, че господството на Запада в света приключва. И отношенията с Русия изискват преразглеждане.
„Наблюдаваме края на западната хегемония в света. Обстоятелствата се променят. Китай премина в челните редици, а Русия постига големи крачки със своята стратегия “-, това заяви Еманюел Макрон на годишната среща с френски посланици.
Според него «това е по-специално укрепването на новите сили». «Китай премина в първия ред, а Русия се справя по-добре в своята стратегия.» Макрон каза също, че Франция трябва дълбоко да преосмисли и изгради нови отношения с Русия. -Без Русия е невъзможно да се изгради нова архитектура на доверие и сигурност в Европа, отбеляза той.
«Европейският континент никога няма да бъде стабилен, никога няма да бъдем в безопасност, ако не стигнем до по-спокойни отношения с Русия и не изясним отношенията си»-, каза той.
Париж и Москва трябва да направят заедно „нещо полезно“ за света, в противен случай Европа ще продължи да бъде театър на стратегическата борба между САЩ и Русия, добави френският президент.
Макрон подчерта, че изтласкването на Москва от европейските страни е голяма грешка.
„Това може да доведе до влизането на Русия в съюз с Китай“, продължи той.
„И това изобщо не е в интерес на Европа.“
Всички живеем в един свят и както знаете дори по-добре от мен, международният ред преживява безпрецедентни сътресения.
Ако позволите, бих посочил голямо потресение, което без съмнение се наблюдава за първи път в нашата история в почти всички области и има наистина исторически мащаб.
На първо място, това са геополитически и стратегически трансформации и преустройства.
Определено сме свидетели на края на западната хегемония в света.Свикнали сме с международния ред, който разчита на западната хегемония от 18 век.
Тази хегемония очевидно е била френска през 18-ти век благодарение на Просвещението, със сигурност британска през 19-та поради индустриалната революция и, логично, американска поради два световни конфликта, както и поради икономическото и политическото господство на тази власт.Всичко се променя.
Ситуацията сериозно се промени поради западните грешки в редица кризи, поради решенията на Америка от няколко години — между другото, те не започнаха с настоящата администрация. Всичко това ни кара да се замислим за определени последици в конфликтите в Близкия изток, както и да преосмислим военно-дипломатическата стратегия и дори компонентите на солидарността, които сме смятали за неразрушими и вечни.
Той се формира в ясно определени геополитически моменти, които между другото са претърпели промени.
Освен това трябва да се отбележи появата на нови сили, значението на които дълго време не се оценява.
На първо място, говорим за Китай, както и за руската стратегия, която, трябва да кажа, се прилага с голям успех през последните години — ще се върна на това малко по-късно.
Индия също набира сила и става не само икономическа, но и политическа сила, която се възприема като истинска държава-цивилизация.
Тя не само промени международния ред и направи известност в икономиката, но и преосмисли политическия ред и неговите възприятия.
Тя показа много повече сила и вдъхновение от нас. Погледнете Индия, Русия и Китай.
Всички те са водени от много по-силно политическо вдъхновение, отколкото европейците днес.
Те гледат на света с реална логика, истинска философия и идеи, които сме загубили до известна степен.
Всичко това значително промени оформлението и обърка картите. Имам предвид и възхода на Африка, който се потвърждава всеки ден и също води до мащабни пренареждания.В рамките на отези големи промени сме изправени пред геополитически и военни сътресения.
В нашия свят има все по-голям брой конфликти и виждам два основни рискови фактора.
Първият е, че конфликтите водят до нарастващ брой жертви на цивилни, докато тяхната природа се променя.Разгледайте военните театри по целия свят.
Вторият момент е нарастващата дивост.
Редът, в който бяхме уверени и на който разчита нашата организация, изчезва.Участниците се оттеглят от договорите за контрол на оръжията, които съществуват от края на Студената война.
Всичко това трябва да ни предизвика сериозни въпроси.
На първо място трябва да разберем, че нашите навици и реалности вече нямат смисъл.
На следващо място, трябва да помислим за собствената си стратегия, защото двете страни, които днес имат реални карти в ръцете си, са САЩ и Китай.Трябва да направим избор за тази голяма промяна, един голям повратен момент: ще бъдем ли по-младите съюзници на едната или другата страна? Или малко едното и малко от другото? Или ще се опитаме да играем собствената си игра и влияние?
Ася Иванова-Зуан