27 август 2019-Нюз Фронт.
В Международния дискусионен клуб „Валдай“ във вторник беше представен доклад за това какви ще бъдат бъдещите войни. Авторите му — Максим Сучков, старши изследовател в Лабораторията за анализ на международните процеси на МГИМО, и Сим Тек, анализатор на американската компания Stratfor — обясняват в статия, написана специално за „Комерсант“, за осите на които ще има конкурентна конфронтация на държавите в бъдеще.
„Първата ос е появата на нови технологии във военните области. Тази област включва не само бойни роботи и безпилотни летателни апарати, но и вероятно нова продуктова линия, която може да даде на военните научен и технологичен процес.
Един от основните проблеми в това отношение е търсенето на адекватни енергийно ефективни машини, енергопотреблението на платформите им и компоненти на енергийния източник.
Втората ос е свързана с развитието на нови сфери. Определението на войната от Наполеон като способност за ефективно използване на времето и пространството не е загубило своята актуалност днес.
Това е именно векторът, по който се движи технологичното усъвършенстване на военните практики: да бъдат по-бързи и маневрени.
Географията вече не трябва да се превръща в пречка за изпълнението на оперативните задачи.
Самото бойно поле днес се разширява в нови измерения (киберпространство) и изследва нови дълбочини на старото (космоса и океаните).
Войните от последните няколко години — руската операция в Сирия са доказателство за това — демонстрират огромната роля, която сателитите за наблюдение, комуникация и GPS започват да играят.
С разполагането на още по-модерни системи в космическото пространство тяхното значение на оперативно-тактическо ниво ще се увеличи значително и ще стане неразделна част от всяка военна операция.
Традиционният ефект от „мъглата на войната“ или няма да бъде толкова ефективен, колкото преди, или ще трябва да бъде „сгъстен“ също чрез нови технологични решения.
И накрая, третата ос е общият характер на конфронтацията и противоборството.
Междудържавната конкуренция, включително използването на сила, ще проникне във всички сфери на човешкия и държавния живот: икономика, финанси, идеология, култура, спорт.
Изглежда вероятно преходът от армейските войни към войните за обществото, където последните ще се борят за онези проекти на бъдещето, които прокарват в света.
Такъв сценарий представя войната като концептуален процес, при който залозит, носят наистина екзистенциален характер.
Войната на бъдещето в този смисъл ще бъде комбинация от кибернетични и кинетични ефекти с дългосрочна когнитивна подготовка за разграждането на моралния дух на населението.
Тази война е в три К-домена: кибер, кинетична и когнитивна.
Класическото определение на Клаузевиц сред целите на войната подчертава необходимостта да се лиши врагът от възможността да се съпротивлява, поставяйки го в трудно положение за дълго време.
През 21-ви век това трябва да се разбира като контрол на пазарите, капиталовите потоци, нематериалните потоци и критичните индустрии.
Държавите, които не успеят да контролират информационното, икономическото и паричното пространство, ще загубят.
Заедно с това, е възможно да се устои на такава война само при съвкупността от умствени и технологични методи във външната и вътрешната политика и присъствието не само в армията, но и в държавните структури с необходимата психологическа и организационна гъвкавост.
Това ще помогне за адаптирането към неочаквани ситуации, бързо приспособяване към условията на променяща се среда. При тези условия победител е този, който първи се адаптира към „изненадата“.
Напротив, дълбоко бюрократичните вертикални структури имат малко шансове да оцелеят в съвременна война, особено във война на бъдещето. «
Ася Иванова-Зуан