Резултатите от първия Каспийски икономически форум показаха доминиране на руския дневен ред.
Наа 11-12 август в Туркменистан се състоя първият Каспийски икономически форум. В работата му участваха пет държави в региона: Русия, Казахстан, Туркменистан, Иран и Азербайджан. Той стана непосредствен резултат от подписаната Каспийска конвенция и поредния етап от развитието на механизмите за сътрудничество на каспийските държави.
Но зад обтекаемите формулировки на официалните дипломатически изявления се крие цяла поредица от твърде различни моменти. Някои от тях могат да се считат за позитивни. Например, твърде вялото внимание съм срещата от страна на западната преса.
Преди 3-5 години Каспийският регион там се представяше едва ли не за главен нервен възел на пленатата и ключов регион за обезпечаване на Европа с въглеводороди в бъдеще.
Опиращият се на добива в Каспийско море проект «Южен газов коридор» се позиционираше като пълна замяна на руския газ. Единственото, което остана, беше да се затвори добива на останалите каспийски страни до Азербайджан, а след това до тръбопровода TANAP.
Всичко, което беше необходимо, беше да се заменят Русия и Иран, което след това беше представено като задача, която вече беше практически решена.
Но резултатът се оказа друг. Базовата концепция на Каспийската конвенция и резултатите от форума напълно се опират не на прозападната, а точно на руско-иранския подход към проблема.
Така че има всички основания да се счита, че в геополитическата борба в региона победа удържа Москва, а липсата на истерия в западните СМИ означава признаване на очевидното от стана на руските геополитически конкуренти.
Те обикновено изпадат в истерия само когато считат, че могат да постигнат ако не пълното, то поне частично преразглеждане на резултатите. Когато поражението придобие формата на разгром, те се обръщат на другата страна и не информират обществеността за събитието.
А тук май се проведе изключително важна среща. Но настана тишина.
Само Euronews пусна кратко съобщение.
В Туркменистан се сблъскаха два принципно различни подхода. Казахстан, Туркменистан и Азербайдан, макар и с някои нюанси, изразиха мнение за развитие на първо място на енергийните проекти. Всички останали въпроси можели да почакат. А газ вече има, Европа иска да купува.
На свой ред Москва и Техеран, които в по-малка степен зависят от каспийските възглеводороди, настояваха за комплексно развитие на всички възможни отрасли и посоки. На първо място за стимулиране на ръста на търговията, разширяване на туризма, развитие на рибния добив в Каспийско море, а също формирането на фундаментални предпоставки за създаването на логистичен коридор «Север-Юг», позволяващ създаването на надеждна ефективна транспортна инфраструктура от руските пристанища в Ленинградска област до иранските пристанища в Оманския залив.
Последното е особено важно по цяла поредица от дългосрочни глобални причини.
Подобен транспортен коридор значително ще занижи интензивността на Суецкия канал и ще съкрати логистичната линия от Индийския океан до Западна Европа, където традиционно се изпращат една трета от товарите.
Автоматично ще се промени и международното значение на Иран. Днес той може да се нарече страна от третия свят някъде в периферията на Близкия Изток и Централна Азия. Когато през неговите пристанища преминават споменатите по-горе товари, мнението на Техеран неизбежно ще бъде къде-къде по-важно.
Та, на първата Каспийска среща победи руско-иранският подход.
На първо място: участниците решиха да развиват каспийските пристанища, да усъвършенстваат пътната инфраструктура и да създадат услови за облекчаване на трансграничното движение на стоки и услуги.
