Публикуваните подробности около сражението за ключовия за Сирия и Идлиб град Хан Шейхун ни заставиха да се усъмним в твърденията на нео-османистите.
Удивително бледа и вяла изглеждаше реакцията на Анкара за обстрела на нейните колони бронирана техника, придвижваща ще на помощ на попадналите в обкръжение протурски бойци.
Няма ги зловещите изявления от духа на «Няма да забравим, няма да простим!» или изпращането на нови колони — имаше само дежурните бля-бля-бля за астаинските споразумения, с които самият Ердоган отдавна и откровено си изтри… съвсем не мустаците.
Представителят не пресцетъра на руския щаб генерал-майор Алексей Бачин обясни причината за този пацифизъм:
«Ние съобщихме на турската страна искането ни да не се приближават към театъра на военните действия в провинция Идлиб».
А за да може желанието на турските пилоти на F-16 да се върнат в родните авиобази да стане нетърпимо, във въздуха Русия вдигна Су-35.
За което с нескрито злорадство написа журналистът от Bild Джулиан Рьопке: турските изтребители вместо да громят силите на Асад, «не правеха нищо и наблюдаваха превземането на града».
На този етап Турция сдържа яростта си.
Вероятно ще я сдържи и на следващия етап, колкото и да не им се иска на някои.
Относно сдържането на яростта, има и още един подобен пример на безсилие: САЩ неотдавна с достойнство признаха, че тяхното военно превъзходство в Тихия океан уверено върви към ….дъното.
Подробности: във видеото:
Петя Паликрушева