Точно така коментира хипотетичната перспектива от появата на военни бази на Русия в Иран някой си «аналитик от Лондон» в изданието OilPrice.com, посветило на въпроса твърде обемен материал. Изданието, позовавайки се на някои «крайно високопоставени източници в Техеран», говори за очакващото се разполагане за постоянно в пристанищата Табахар и Бандар е-Бушер на военни кораби на ВМФ на Русия (до атомни подводници), а също за подготвящо се «прехвърляне на крупни сили на руските ВКС» в авиобазата в същия този Бушер.
OilPrice твърди, че «Москва има намерение да разположи в иранската база» не по-малко от 35 изтребители Су-57. Няма да коментираме това, само го съобщаваме като публикувано от изданието.
Да, проведените неотдавна съвместни учения на военно-морските сили на Русия и Иран демонстрираха твърдото намерение на двете страни да съхранят и увеличат сътрудничеството в отбранителната област. Но готови ли са Москва и Техеран да отидат толкова далеко?
За Иран понастоящем разполагането на такъв или друг подобен контингент на Русия на нейна територия би било не просто изгодно, но би се превърнало в истинска панацея, защото страната е в условията на конфликт със САЩ, който във всеки момент може да премине в «гореща фаза».
Ясно е, че това не би прекратило конфликта, но значително би намалило градуса и би изстудило горещите глави не само във Вашингтон, но и в Тел Авив и Ер Риад.
Извън всякакво съмнение е това, че за Техеран е най-убедителен примерът с Дамаск — появата в Сирия на руските военни се превърна в спасение, защото ситуацията бе крайно критична.
И тук нещата не опират само до коренния прелом, който стана факт, благодарение на Русия, а в друго: независимо от всички опити за сплашване, независимо от ракетните обстрели (които по-скоро имат демонстративен характер), САЩ вече не се опитват да натрапват в Сирия своя ред и за организират «смяната на режима».
Факт.
И така, разполагането на руски военни бази би донесло печалба за Иран.
А за Русия?
Трябва да се отбележи, че разговорите за това, че в този случай Москва би придобила доминиращо положение не само в Персийския залив, но и в целия Индийски океан, съвсем не са лишени от основания.
Да, така Русия ще придобие възможност да контролира артерията, през която върви повече от една трета от доставката на енергоресурси (същият този Ормузки пролив)…
При това да контролира експорта на едни от водещите световни експортьори на същите тези ресурси. Както сами разбирате, ще възникнат нови проблеми със САЩ, а и не само с тях…
Въобще, ще настане пълна геополитическа мазаница, както се казва.
Струва ли си Русия да се бори за този контрол?
Едва ли може да се оспори, че нещата и без това вече са достигнали до «точката на горене».
За американо-руските отношения става дума. Трябва да се отчете и този факт, че увеличаването на влиянието в този регион, при това вървейки в пълна контра на действията на Вашингтон, действайки единствено и само за собствения си интерес, днес активно работи Турция.
В рамките на тези си действия Анкара работи и над разширяването на мрежета на военните си бази — например в Катар. Днес Анкара е съюзник на Москва, но «надеждността» на алианса с турците е ясна за руснаците, дори повече от ясна.
Русия трябва да отстоява своите геополитически цели в Близия Изток самостоятелно — в това число и чрез увеличаване на военното присъствие в тези страни, които са готови към сътрудничество на подобно ниво.
И които утре няма да й забият нож в гърба.
Петя Паликрушева