Той направи велик, рискован и страшен избор…

Можеше ли той да направи всичко по друг начин? Разбира се, че можеше.

Можеше да се договори за себе си и за близкия си кръг — всичко биха дали някои да направи това, много СМИ биха си затворили очите и днес нямаше да има «песни и танци» срещу него из изданията..

Западът също щеше да е доволен, защото «цивилизованият свят» щеше да е вкарал в релсите поредния руски управник.

Нямаше да има никакви «путинисти», «сталинисти», «ГУЛАГ-овци», «диктатори», «агресори» и прочие ….»деспоти и тирани».

Дали не трябваше да се примири? Спомни си това много актуално изречение:

«Всички зверове на планетата с равни, но има едни зверове, които са по-равни от другите». 

Да, Севастопол можеше още да си е в Украйна. Абхазия — в Грузия, а Смоленск в Беларус. И всички щяха да са дружно в НАТО.

Всички руски тръбопроводи вече щяха да са собственост на САЩ и ЕС.

Русия нямаше да я има в Арктика, в небесата, на земята и в морето. Русия нямаше да плаши никого. Русия щеше да си е една спокойна страна на прекупвачи — без каквито и да било атоми, отбранителни експорти, без роскосмоси и всичко прочие…

И всички щяха да се успокоят. Колкото повече щяха да грабят, толкова по-спокойни щяха да стават.

Достатъчно беше той да се покае за всичко — за историята на страната, започвайки от динозаврите.

Достатъчно беше да плати компенсация на едно племе, да даде територия на друго племе, за признае, че руснаците в други страни задължително НЕ бива и НЕ трябва да говорят на руски, а да си въртят езиците на ….езици на други народи…

Ядреното оръжие трябва да е собственост само на ПРАВИЛНИТЕ страни, какво си мислеше той, ама ха…

Ресурсите в Сибир също са международно достояние, как не ги е срам руснаците да им се падне този джакпот Сибир, ама ха…

Също е напълно вярно твърдението, че Русия няма НИКАКВА своя култура, ама ха..

Да, можеше да се живее и до днес с Горбачов и да се вярва, че никой не е излъгал Русия: първо отвътре, после отвън.

Щеше да настане световна благодат — огромна, могаща, въздесъща.

Какво значи тук някакво си отношение на населението, ама ха….

Да роптаят там, да мучат, голяма работа, ама ха…

Всички руски либерали щяха нон-стоп да пеят дружни песни. Евразийският съюз щеше да се разпадне, както и всички останали нормални обединения.

Светът и либерална Русия щяха да се гордеят, защото това са ненужни формати, ама ха…

Посолството на САЩ веднага щеше да свали и да хвърли на разярената тълпа Лукашенко и Назърбаев, Николас Мадуро, лидерът на Куба, Ким Чен Ун, дори щеше да се опита да озапти Си Дзинпин….? Гордей се! На тебе ти дадоха демокрация, а демокрацията е по-важна от всичко — дори от старите приятели, дори от мозъка, дори от зова на сърцето, дори от здравия разум…Какво значи тук някакви си здрав разум пред демокрацията, ама ха…

Ще откъснат Дагестан и Татарастан? Гордей се! Демокрацияяяяяяяяяяяяя!

Гордей се: няма кръвопролитие, вдигна бялото знаме без бой, урааааааааа!

Постоянно щяха да го хвалят!

И в Русия, и по целия свят, дори до Юпитер.

Той можеше от Църквата да направи фолклорно-туристическо гето, да въведе задължителна пропаганда на еднопопловите бракове още от яслите, още от корема на майките дори, можеше да признае Сталин за равен на Хитлер, а СССР — отговорен за разпалването на войните по целия свят, включително пуническите — между древен Рим и Картаген.

А престъпленията на комунизма от рода на ГОЕЛРО и всеобщото и задължително образование можеха да се обяват да ПРЕСТЪПНИ без срок на давност.

Да, можеше да се замени всичко около Втората световна война.

Химът на Русия можеше да е написан от «Пуси Райът», а в Мовзолея щяха да отворят Мокдоналдс…

Това щеше да е «пътят обратно в семейството на цивилизованите народи».

Той можеше да поеме по този път. Без особена съпротива в страната.

Дори под аплодисментите на «интелигенцията» и равнодушието на останалите 84 %.

Да, той можеше да управлява спокойно и комфортно, тихо щеше да излезе в пенсия, а можеше, както Горбачов, и той да рекламира американска пица, ама ха..

Те искаха той да бъде дребен по дух, скромен, тих, напълно сговорчив — за сметка на интересите на Русия. Е, голяма работа, че щеше да се държи като задръстеняк, ама ха..

Голяма работа за Крим, за газта, за нефта, за убитите в Сирия и по целия свят от едни там демократи и либерали, ама ха…

Той не издържа, не се стърпя. Самите ТЕ го направиха ЛИДЕР.

От скромния и тих полковник те го принудаха да стане световен политически деец, до когото не достигат плюнките на отмъстителните и дребни ръководители на богатите и силни страни и алианси.

Руснаците най-много са му благодарни за това, че той им върна ценностите в обществото. Реалните, а е либералните сурогати. И за тях отново може да се говоря наяве, да се борят за тях хората, за жертват за тях материалното си благополучие.

Той пое гигантски товар на отговорност, когато не се съгласи на: «присъединете се, господин барон, присъединете се!»

Той пое огромен риск, разбирайки, че решението е за цялата руска нация. Че ще се наложи да се търпи и да се търпи, отново и отово, да се слушат всякакви гадости, да биват обливани всички руснаци от световната неприкрита злоба..

Че може да има и удари в гърба. Че едни ще му припомнят компромисите с олигарсите, други — компромисите със «съветските», трети — с либерализма, четвърти — не с либерализма..

Но той направи избор. Не защото просто така му се прииска да завоюва или атакува. А защото друг избор в координатната система на болшинството руснаци няма — няма и да има.

Западът не му остави друг избор.

Ако той бе постъпил по друг начин, той не би бил този, който е за целия свят — Путин.

Петя Паликрушева