Единственото добро, което Елцин направи за цялата си политическа кариера, беше това, че той избра Путин за президент, пише сръбското издание. И си спомня етапите от пътя, по който страната премина под ръководството на Путин. Изброявайки достиженията на руския президент, авторът отнася към тях присъединяването на Крим към Русия, военната реформа, модернизацията на армията.
Превод:
Преди 20 години, на 9 август 1999 година, Владимир Путин започна своята велика мисия за спасението на Русия от хаоса и разпада. В този ден той бе назначен за изпълняващ длъжността председател на правителството на Русия.
Интуицията не излъга подпухналия и разбилия здравето си от алкохала Елцин. Той успя да избере правилния човек. В този топъл августовски ден Елцин пред телевизионните камери заяви, че си е избрал приемник. На 16 август 1999 г. кандидатурата на Путин бе подкрепена от Държавната дума. За кандидатурата на Путин тогава гласуваха 233 депутати, 84 бяха против, 17 се въздържаха.
Елцин дълго подбираше приемник, обещаваше своето кресло на губернатори и министри, сред които беше и Борис Немцов. На поста председател на правителството на Русия преди Путин от май до август работеше на «изпитателен срок» друг представител на политико-разузнавателния елит- Сергей Степашин.
Първата визита в качеството си на премиер Путин направи в Магнитогорск и Оренбург, където дълго разговаря с работниците. На чиновническата върхушка в тези градове той посвети малко време, което предизвика сред тях шок.
На Путин му предстоеше трудна работа. Русия беже в тежко икономическо състояние. В Кавказ имаше война, но хора загиваха не само в Чечня. В Дагестан терористи завземаха планински села. Путин действаше енергично, към 15 септември терористите напълно бяха изтласкани от Дагестан.
За много кратък срок Путин успя да завоюва симпатиите на гражданите, през март 2000 г. за първи път го избраха за президент на Русия. Главната му задача беше борбата със сепаратистите. Тогава той увери голямата част от народа, че иска да съхрани Русия в тези граници, които е наследил от своя предшественик.
Истинските резултати се видяха по време на втория му мандат. Едно от най-мъдрите решения на Путин беше олихарсите да разберет, че всички ще имат еднакви възможности за работа, че те трябва да плащат данъци в страната на базата на реалните си доходи. Това доведе до конфликт с голяма част от олигарсите, които преди влизаха в Кремъл, като у дома си, защото помагаха на нездравия Елцин да победи лидера на комунистите Зюганов. В знак на признателност Елцин работеше за тях…
Когато Путин застави олигарсите да платят експортни мита за енергоносителите, изхождайки от тяхната стойност на световния пазар, държавният бюджет започна да се пълни.
Тогава властта взе решение да изплати старите си дългове, за да може Западът да не може да шантажира руското ръководство. Окончателно отношенията със САЩ се развалиха след августовската война през 2008 година в Грузия. Американските военни инструктори насъскаха президента Саакашвили да започне операция по освобождаването на Южна Осетия и Абхазия по време на Олимпиадата в Пекин.
Путин бързо се върна от Китай и открито подкрепи идеята на президента Медведев твърдо да се отговори на грузинското нападение над руските миротворци. След четири дена Саакашвили се наложи да капитулира.
Руското ръководство извлече уроците от тази непродължителна война и реши да състави програма за коренна модернизация на армията. Путин разбра, че Западът, преди всичко САЩ, ще уважава Русия само в случай, че тя има мощна армия. Разбира се, Путин не искаше да повтаря грешките на миналото и да влиза в надпревара във въоръжаването, която финансово изтощи СССР.
Властта реши, че отговорите на Русия ще бъдат асиметрични, че руските въоръжени сили ще станат боеспособни и ефективни, но разходите за армията няма да се отразят на икономическото развитие и няма да занижат жизненото равнище на гражданите.
Военната реформа и модернизацията на руската военна техника се отнасят към големите постижения на Путин. Благодарение на това, никой на Запад дори и не си помисля да напада Русия. Когато РФ укрепна в икономическо и военно отношение, тя отново стана уважавана страна. Не само у дома си, но и на международните срещи Путин започна откровено да критикува Запада и да казва това, което мислеха лидерите на малките държави, но се страхуваха да го кажат. В това се заключава една от главните причини за ръста на популярност на Путин по целия свят.
Каквото и да мислят и говорят, връщането на Крим в състава на Русия се отнася към успехите на Путин. Макар след разпада на СССР населението на Крим да не бе преставало да иска да се присъедини към Русия, нито Елцин, нито киевските власти обръщаха внимание на това.
Едва през 2014 г, след преврата в Киев, в Крим се проведе референдум, на който значителното болшинство от гражданите гласуваха за присъединяване към Русия. Така полуостровът се върна при майка си без нито един изстрел.
След това последваха многобройните западни санкции, които нанесоха на Русия вреда, но също се отразиха и на западните страни, защото РФ въведе ответни мерки.
Ясно е едно: във Вашингтон искат да държат Русия в постоянно напрежение. Но в Западна Европа се появяват все повече политици, които казват, че техните страни страдат изключително много от санкциите.
ТОЙ БЕШЕ НЕЗАБЕЛЕЖИМ
Преди назначането му за приемиер Путин не се отнасяше към тези политици, които често се появяваха в СМИ. Едва когато стана президент на Русия, руската, а след това световната общественост разбра за Путин подробности от неговата биография, започвайки от детството му и работата му като разузнавач в Дрезден, а и до кариерата му в кметството на Санкт Петербург, където той събира политически опит, работейки с Анатолий Собчак.
Петя Паликрушева, превод и редакци
Източник: http://www.novosti.rs/vesti/planeta.299.html:811484-SPASAO-RUSIJU-SA-RUBA-PROVALIJE-Kako-je-Putin-najvecu-drzavu-sveta-sa-ivice-raspada-vratio-medju-najmocnije-na-planeti