Немските офицери нееднократно признавали, че рядко вземали пленници, защото руснаците предпочитали да се борят до последно.
«Дори, когато изряха живи, те продължаваха да стрелят».
«Жертвоготовността е в кръвта им», «Закалката на руснаците не може да се сравни с нашата», не се изморявали да повтарят немските генерали.
По време на един от разузнавателните полети съветски летец открил, че по пътя на придвижващата се към Москва немска колона в рамките на десетки километри няма никой. Решено било в боя да се хвърли оказалият се на летището по-рано комплектуван сибирски полк.
Немските военни си спомнят, че неочаквано пред колоната се появили нисколетящи самолети, от които върху заснеженото поле «се посипали бели фигури».
Това били сибиряците, станали жив щит пред немските танкови бригади, те безстрашно се хвърляли пред самите немски танкови бригади, смело обсипали немските танкове с гранати.
Когато загинала първата партида от десанта, след нея последвала втора.
По-късно се изяснило, че при десанта се разбили 12 % от войниците, останалите загинали, влизайки в неравен бой с противника.
Но немците все пак били спрени.
Петя Паликрушева