11 август 2019-Нюз Фронт.
Турция се отказа от ново военно нашествие в Сирия. Това е основният резултат от американско-турското споразумение, сключено на 7 август за създаване на така наречената зона за сигурност в североизточната част на Арабската република. Първоначално Анкара трезво оцени ситуацията, осъзнавайки, че третата интервенция дълбоко в сирийската територия след две операции, извършени там — Щитът на Ефрат (2016–2017, Джераблус — Ал-Баб) и маслинова клонка (2018, Африн) — може окончателно да развали отношенията им с Вашингтон.
Пълното съдържание на споразуменията, постигнати между военните ведомства на Турция и САЩ след резултатите от тридневните преговори в Анкара, не беше оповестено. Известно е, че страните се споразумяха да създадат съвместен оперативен център на турска територия „за координиране и управление на планираната зона за сигурност“ в североизточна Сирия. Заявява се, че тази зона на сирийската граница с Турция трябва да се превърне в «мирен коридор» и че всички усилия ще бъдат положени, така че сирийците, изселени в резултат на войната, да се върнат в страната си.
Основните резултати отжпостигнатото споразумение бяха обявени в отделни изявления на турското министерство на отбраната и посолството на САЩ в Анкара.
Никой от документите обаче не казва дали страните са преодолели две точки, които разделят позициите им преди преговорите: докъде трябва да се разшири предвидената зона за сигурност в Сирия и в какъв формат ще се извършват патрули в района.
Според източници, близки до преговорите, САЩ и Турция се отдалечиха от първоначалните си искания, за да може да се постигне общ знаменател.
Известно е, че Пентагонът предлага «двустепенна» зона за сигурност с 5-километрова демилитаризирана ивица, подкрепена с допълнителни 9 км, изчистена от тежко оръжие.
Преди началото на преговорите на 5 август предложението на американската администрация включваше съвместна военна операция между САЩ и Турция за обезпечаване на ивица на юг от сирийско-турската граница с дълбочина девет мили (14,5 км) и дължина 87 мили (140 км), от която ще бъдат изведени Кюрдски бойци.
След това американската и турската армия щяха да ликвидират укрепването на «Силите за самоотбрана» (YPG) на сирийските кюрди, които Анкара счита за «терористична организация» в зоната за сигурност и след това да пристъпят към съвместно патрулиране на района. Турция обаче доскоро отхвърляше предлаганите от американците опции, настоявайки за безопасна зона с дълбочина най-малко 20 мили (32 км) и изрази предпочитание да я контролира сам.
Според информирани източници отстъпката на американците е била, че са се съгласили с искането на Турция за дълбочината на зоната за сигурност — от 30 до 40 км.
Турция от своя страна се присъедини към въпроса за независимо патрулиране в предложената зона, като одобри идеята за съвместна мисия с американските партньори.
Извън рамката на тази обща схема на взаимен обмен остават много въпроси, които, както може да се очаква, ще бъдат изяснени при следващи двустранни консултации на експертно ниво.
Така че перспективата за формиране в зоната за сигурност до 40 км дълбочина, на местни граждански администрации, които, както настоява Анкара, не биха включили представители на кюрдската YPG, остава неясна.
Предлагайки териториално пресечена 14-километрова «двустепенна» зона, американците се опитаха да заобиколят този въпрос, тъй като в този случай «спорните» селища няма да попаднат в нейните граници.
Ако обаче Съединените щати действително се справят с турското заявление под формата на доста обширен териториален план, проблемът с формирането на местните граждански администрации „минус“ YPG неминуемо ще излезе на преден план.
В момента около 850 хиляди души живеят в първоначално предложената от Турция зона за сигурност с дълбочина до 40 километра, ограничена от реките Ефрат на запад и Тигър на изток. Сред тях 650 хиляди кюрди (76%), 180 хиляди араби сунити (21%), 10 хиляди туркомани (1%) и 10 хиляди християни (1%). Освен това само един от петте области, включени в тази зона — Тел Абайад — има арабско мнозинство.
Дори с изключение на Кобани на запад и Камышли („столицата“ на условния сирийски Кюрдистан) на изток, населението на зоната все пак ще се окаже предимно кюрдско, без значение как Анкара се опитва да убеди американците в обратното
(1).Много от местните кюрди, които дори не са се присъединили към опълчението, несъмнено предпочитат да запазят сегашното статукво и продължават да смятат Турция за абсолютно враждебна външна сила.
Формирането на устойчиви местни граждански администрации в такава изключително токсична военно-политическа среда изглежда изключително проблематично.
Продължаваме да следим темата…
Ася Иванова-Зуан