Интервю на «Хало новини» с майора в оставка Станислав Балик, основател на Академията «Масарик и Бати», бивш военен и педагог.
- Какво се промени във военното образование за последните 30 години? Освен това, че векторът се обърна на 180 градуса и сега Варшавският договор се превърна в плашило.
- — Аз бях студент-бунтар и участвах в борбата срещу стария режим. Едва по-късно започнах да осъзнавам колко хаотичен режим се ражда пред очите ни. Процесът на отрезвяване се оказа болезнен, особено когато видях демократизацията на армията на практика.
Бях випускних на школата за офицери от запаса и всеки ден се сблъсквах с анархия, разруха и хаос, които царяха в армията в началото но 90-те години. Много професионални военни започнаха да напускат армията, масово започнаха да унищожават военната техника, започнаха съкращения. Това беше безумно време. Един ден ще напиша книга за това масово безумие след падането на социализма.
Военните не знаеха на кого да вярват.
Всичко се променяше постоянно, вече се заклеваха в демократичната Чешка и Словашка Република, по-скоро — вече в Чехия. Започна реформа след реформа, така продължава вече 30 години.
За този период армия от 220 хиляди човека, разполагаща с хиляди танкове и стотици самолети, се превърна в армия от 20 хиляди човека. Фактически в нея служат няколко хиляди бойци, които ходят в командировки в чужбина. Голямата армия на Варшавския договор се превърна в армия, напомняща експедиционнен отряд, който под формата на «правителствени войски» създава символичен фон за американските въоръжени сили.
Хората не знаят на кого да вярват.
Те нямат съответните знания, затова до припадък повтарят, че нашите военни се борят за свободата и демокрацията. Старите политически ръководители бяха сменени с нови — либерални, командири, капелани, психолози и прессекретари.
Голямото болшинство се опитват да оцелеят, някои командири бързо смениха цвета си и започнаха да учат във военни ВУЗ-ове на Запад, те оправдават настоящата политика на интервенционистки войни, които наричат хуманитарни мисии.
Единствената истинска идеология за високопоставените офицери днес е опортюнизма, той цари в цялата държава.
Не ми е ясно как някои военни, завършили военна академия до ноември 1989 година и клели се в доктрината ан Варшавския договор, след Цветната революция много бързо се преориентираха към НАТО. Показателен е примерът с Петър Павел, който се издигна много високо в НАТО. Нима можеш да си смениш идеологическата окраска без да изгубиш себе си?
След преврата всички номенклатурни кадри се обърнаха към НАТО, ЕС и Запада. Плюха на всичко старо. Но заедно с водата изхвърлиха и бебебето.
Беше и смешно, и тъжно да наблюдаваш как бивши функционери на старата армия на всяка цена се стараеха да се задържат на своите длъжности и за целта всячески подчертаваха готовността си за влизането в НАТО.
Благодарение на това в армията останаха маса глупаци, а много талантливи хора я напуснаха, защото не можеха да търпят случващото се там.
Трудно е дори да си представи човек нивото на професионалната и нравствена деградация на армията след падането на социализма.
Ние вече сме бананова република.
Хаос, разруха, безнравдственост и некомпетентност — това се случи с всички страни от Варшавския договор.
Варшавският договор предизвикваше възхищение. И страх.
Продажниците постигнаха целта си — ликвидираха го.
Сега са на власт тези, които повтарят това, което американците искат да чуят.
Нищо добро не ни очаква, ако продължаваме да вървим по тази наклонена пътека.
Нищо друго, освен да паднем в пропастта.
Петя Паликрушева