През XVI век Франция планирала да създаде нова Европа, изхвърлайки турците в Азия и оставяйки извън борда Русия, пише Ерхан Афьонджу в турското издание «Сабах».
Един от най-влиятелните крале на Франция Хенрих IV бил основоположник на идеята за Европейския съюз, но неговата идея била значително по-мирна. Например, Русия намала място в Европа заради «варварство и диващина».
Превод:
Макар Франция да е наш съюзник, тя провежда антитурска политика в Сирия и в Източното Средиземноморие. А през XVI век Франция, която се държи на нозете си с подкрепата на Османската империя, планирала да създаде нова Европа, прогонвайки турците в Азия и оставяйки настрана Русия.
Основателят на династията на Бурбоните и един от най-влиятелните крале на Франция Хенрих IV управлявал от 1589 до 1610 години. При него Франция израснала политически и икономически.
ВДЪХНОВИТЕЛЯТ НА ИДЕЯТА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Хенрих IV бил един от основоположниците на Европейския съюз. Тогава на османския
трон стоял Мехмет III, а Османската империя оказвала на Франция всевъзможна подкрепа.
Историкът Цинкейзен подробно обяснава плановете на френския крал.
По поръчение на краля в края на столетието бил подготвен проект, целящ обединение на европейските държави в «християнска република».
Проектът бил изготвен от един от най-значимите държавни дейци от онова време — Максимилиен де Бетюн, носител на титлата барон де Рони и херцог де Сюли.
Проектът се описва в мемоарите на херцога под името «Принципите на държавното стопанство» (Les oeconomies royales). По-късно той бил публикуван в творбата му под името «Записки за разумна държавна икономика» (Memoires des sages et royales Oeconomies d’Estat).
Задачата на проекта на херцога: «Главната цел на управленеца, на този велик воин и политик, е да се създаде държава, която да обедини в мирно съжителство всички християни и винаги да се намира в състояние на война с неверниците».
РУСИЯ НЯМА МЯСТО В ЕВРОПА
Кралят на Франция не искал руския цар, под чиято власт се намирали повече поданици, околкото под властта на всеки друг в света, да влиза в европейскита християнска република.
Той твърдял, че значителна част от царските територии се отнасят към азиатския континент.
Освен това, народите, които се намирали в подчинение на царя, били толкова варварски, груби и диви, че нямали да успеят да се слеят в единно цяло с европейските народи. Част от тях още изповядвали езичеството или дори след приемането на християнството си оставали много далеко от доктрината и традициите на християнското учение, което трябвало да доминира в европейката християнска република. От тази гледна точка обединението също било невъзможно.
За регулиране на споровете между европейските държави и за предотвратяване на възможни конфликти се планирало създаването на върховен съд по подобие на международния съд в Хага.
Планирало се създаването на съвет от 60 човека, в който да влизат по четирима представители от 15 държави. Те трябвало да се събират на групи по 20 човека в такива градове в сърцето на Европа като Нанси, Мец, Кьолн.
Събранието трябвало да се нарича сенат на християнската република.
Предполагало се създаването на европейска армия от кръстоносци, включваща 117 кораби, 215 оръдия, 220 пехотинци и 53.8 коннии. Армията трябвало да се подчинява на краля на Франция като главнокомандващ.
Франция се свързала по повода с краля на Англия, папата, краля на Полша, курфюрстите на Бранденбург, Пфалц, Кьолн Майнц, князете на Бохемия и Ардяла, венецианците и Савойския херцог. Австрия не била във възторг от идеята. В Швебиш-Хал бил свикан съвет на монарсите, където на по-малко влиятелните владетели била обещана помощ при противопоставянето на Австрия.
Но през 1619 годиа Хенрих IV, заминавайки да навести заболелия херцог де Сюли, бил убит в резултат на покушение, и проектът се изгубил сред прашните страници на историята.
Херцог де Сюли отбелязва: «Ако не беше убийството на краля, ние бяхме много близко до създаването на конфедереция».
ПЛАН ЗА ОКУПАЦИЯ НА ОСМАНСКИТЕ ЗЕМИ
В края на 1609 години Хенрих IV вече имал план за завземането на територията на Османската империя.
Планът бил подготвен от родения в Крит под името Джовани Фантин Миното (Giovanni Fantin Minotto).
Самият Миното твърдял, че в продължение на 18 години непрекъснато, дори рискувайки живота си, е установявал секретни връзки — преди всичко на остров Хиос, Принцовите острови, дори на територията на Морея. Целта била организирането на масово въстание на гръцкото неселение, той навсякъде на сблъсквал с готовност и стремеж дейността му да бъде подкрепена.
Във връзка с това се планирало завоюването на всички земи на Османската империя в Европа, а следователно, възраждане на християнсаката империя в Истанбул и преди всичко завземането на важни територии за разширяването на операцията.
На остров Хиос и в други региони Миното обещал да събере не по-малко от 50-60 хиляди гърци, които с радост се съгласили да дадат живота си под знамето на краля.
В качеството на гаранции, че, следвайки този път, може без опасност да стане господар на Византийската империя, кралят заложил своя живот и живота на синовете си.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.sabah.com.tr/yazarlar/erhan-afyoncu/2019/06/16/fransanin-turk-ve-ruslari-avrupadan-atma-projesi
