Le Monde (Франция): Турция трябва да напраи стратегически избор, пише изданието.
Русия започна доставката на С-400 в Турция точно три години след опитите за военен преврат, който Анкара успя да избегне, благодарение нан Москва.
Путин тогава беше първият държавен глава, който позвъни на Ердоган и му пожела «скорошно завръщане към стабилността».
Президентът на Турция не забрави това, както и не забрави за сдържаността на своите западни партньори, за тяхната критика за непрестанните репресии, които доведоха до 50 хиляди арести и до уволнението на повече от 150 хиляди държавни служители.
Стоплянето на отношенията между Москва и Анкара започна през лятото на 2016 година.
Преди това страните бяха опоненти в сирийския конфликт. Оттогава отношенията продължават да се подобряват. Путин и Ердоган имат много общи черти: консерватизъм, интерес към историята и желание да върнат на страните си заслужения статус. Доставката на С-400 стана символ на новия руско-турски съюз.
Закупуването от Турция на С-400 през септември 2017 година на стойност 2.2 милиарда евро предизвика тремор сред нейните съюзници. Стълбът на югоизточния фланг на НАТО от 1952 година и втората на брой армия в НАТО, Турция, никога не е била лесен партньор, особено след идването на власт през 2002 година на ислямистите от Партията на справедливостта и развитието. Турция на Еродган все повече и повече започваше да тревожи западните си партньори със своето нежелание да се включи в Афганистан, с враждебното си отношение към интервенцията в Либия и продължителната й нееднозначна позиция относно джихадистите от ИДИЛ.
Разполагането на С-400, ако то бъде извършено до край, ще се превърне в безпрецедентно предизвикателство към НАТО. Ракетните комплекси ще усложняват военните действия на Запада. Тяхното разполагане повдига въпроса за тяхната съвместимост с останалото въоръжение на армията на НАТО и за сигурността на Алианса пред лицето на все по-нарастващата сила на Русия.
Това е игра на Путин, който се възполза от ракетите и турските отношения, за да забие клин между членовете на НАТО, пише френското издание.
Администрацията на Тръмп даде на Анкара срок до 31 юли, за да се откаже от руските ракети под заплахата от икономически санкции, които могат да станат фатални за и без това отслабналата турска икономика.
Вашингтон също заплашва да отстрани Турция от програмата за F-35, американските невидими изтребители от последно поколение. Програмата за обучение на турските пилоти вече е замразена.
Ако Тръмп вече публикува мнението си, то другите членове на Алианса очевидно се колебаят във вземането на оконачателното решение. Те се ограничават с изразяване на своята «загриженост» и се надяват, че неотдавнашните неуспехи на партията на Ердоган на общинските избори ще доведат до неговото поражение на следващите президентски изобри през 2023 г.
Уставът на НАТО не предполага възможността да се изключва или дори да се спира участието на държава-членка. Турция вече бе на границата, поради прочистването в армията след неуспешния военен преврат през 2016 г.
Сега след покупката на С-400 й предстои да направи геостратегически избор.
Но няма да успее дълго да води двойна игра, завършва изданието.
Петя Паликрушева