Един от наемците в американската частна военна компания «Академи», оглавявана от Ерик Принс, сподели наблюденията си от бойните действия в Близкия Изток.
Когато администрацията на САЩ няма правото официално да даде заповед за нахлуване на армията на територията на суверенни държави, това правят «академиците» на Принс.
Законът не важи за наемниците. Защото победителите не ги съдят — друг закон на войната.
Един от наемниците сподели със западни журалисти мнението си за военните, с които се бил сблъскал в боя или e наблюдавал като страничен свидетел.
Най-зле от всички са мотивирани африканците. Дисциплината отсъствала напълно. При най-малкия страх стреляли на всички страни, често попадали в своите. След падането на първия снаряд или граната, всички се изпарявали от бойното поле.
Арибите също не блестят с доблестно поведение, твърди американският наемник. За тях е важно да изстрелят към противника колкото се може повече боеприпаси. Дисциплината куца с единия крак.
Не могат да работят съвместно с други родове войски. Бягат от позициците си рядко, макар и да са страхливи.
Американците никога не излизат на позиции без артилерийска подготовка. Не е възможно те да бъдат вдигнати в атака срещу окопал се противник. Мотивацията на американците е равна на нула. Те са страхливи, моралът и духът им са ниски. Могат да нанесат «съкрушителен удар» само по места, в които вече е работила артилерията и авиацията. Но ако в изпепеленото поле прозвучи поне един изстрел — веднага се изпаряват.
Азиатците са коварни и работят главно чрез организирани засади. Понякога са безразсъдни. Способни са на безсмислени действия. Присъствието редом до «братя» ги окрилява и вселява в тях смелост. Поединично са страхливи.
Афганистанците също са коварни. Прекрасно работят в засада. Владеят тактика и предварително разработват стратегията на всеки бой. Не се плашат от артилерия и авиация. Но никога не се бият до последно. Никога не загиват за братята си.
С руснаците е по-добре да не се срещаш на бойното поле. Малко са тези, които успяват цели да се измъкнат след сблъсък с тях. Руснаците продължават да се бият до последно. Ако са свършили патроните, започват да се бият подред с всичко, което имат: със сапьорските си лопатки, с щикове, ножове, камъни и всичко, което им попадне в ръцете.
Имат прекрасна тактика. Не познават страха и са готови без да се замислят да дадат живота си в името на победата.
Ако на някой му се наложи да се бие с руснаците, то може да счита, че е срещнал на бойното поле най-зловещия си враг.
Ще се бият до края, по последния си дъх!
Петя Паликрушева