«Хорасан» (Иран): За покупката на С-400 се изви опашка, наред е Индия

Независимо от усилията, които положиха САЩ, за да попречат на Русия да продаде С-400 на когото и да е още, освен на Турция, желание да придобие системите изяви още една крупна държава — Индия. И първата партида С-400 ще се окажат в Ню Делхи още в началото на 2020 година. При това и Индия, и Турция са ключови партньори на САЩ в Близкия Изток.

Превод:
Независимо от всички усилия, които употребиха САЩ в стремежа им да попречат на Русия да продаде своите лидерски системи за ПВО С-400 на някой друг, освен на Турция, желание да придобие системите изяви още една крупна държава в Азия. Невасимо от протестите на САЩ, Русия обяви: единственото условие С-400 да се окаже в Индия, това е да се внесе предплата за придобиване на руските отбранителни комплекси. В този случай първата партида руски зенитно-ракетни установки могат да се окажат в Ню Делхи още в началото на 2020 година.

Според заместник директора на Федералната служба по военно-техническо сътрудничество на Русия Владимир Дрожев, в случай, че Индия успее до края на 2019 година да внесе предплата за закупуването на С-400, тогава нищо не може да възприпятства доставката на руските зенитни отбранителни системи в Индия. Доставките трябва да стартират още в началото на 2020 година.

Налице са предупреждания и дори заплахи към Анкара и Делхи от страна на американския държавен департамент: придобиването на военни технологии от Русия може да повлияе на по-нататъшното военно сътрудичество между дадените страни със САЩ. И отново се създава парадоксална ситуация: Индия и Турция по никакъв начин не нарушават своите ангажименти пред САЩ, до днес те съвсем внимателно изпълняваха всички условия от своето военно-технологично сътрудничестово със САЩ.

Но попаднаха под действието на закон, приет неотдавна в САЩ на почвата на тяхното противопоставяне с Русия, който се заключава в «противодействие на враждебната политика на САЩ по пътя на санкциите».

В момента дори в САЩ започват да признават, че даденият закон не само ликвидира създадената практика на международно сътрудничество, но в същото време заплашва да унищожи цялата система на американската блокова дипломация.

Очевидно е, че американските санкции се превръщат в инструмент за извъникономическа принуда, която практика е не само архаична в същността си, но тя дори лишава страните-съюзнички на САЩ от необходимото доверие към своя задокеански партньор.

Петя Паликрушева

Източник: http://akharinkhabar.ir/world/5435893/%D8%B4%D8%B1%D8%B7-%D8%B1%D9%88%D8%B3%DB%8C%D9%87-%D8%A8%D8%B1%D8%A7%DB%8C-%D9%81%D8%B1%D8%B3%D8%AA%D8%A7%D8%AF%D9%86-%D8%A7%D8%B3-400-%D8%A8%D9%87-%D9%87%D9%86%D8%AF