13 юли 2019-Нюз Фронт.
Американските и британските разузнавателни служби в момента подготвят фалшива информация за най-близките съратници от обкръжението на руския президент Владимир Путин, и за ръководството на руското министерство на отбраната.
Информационната кампания вече е в разработка, и по команда ще бъде развъртяна едновременно в няколко държави чрез структурите на Сорос и Браудър, както и чрез различни НПО организации действащи под шапката на САЩ и маскирани най-често като проекти за развитие и работа с младежите. За целите е отпусната космическа сума, а очакваният ефект- силни анти-руски провокации в различни държави.
Военният източник, който предоставя информацията и предупреждава за информационната диверсия има достъп до средите готвещи въпросния план.
С огласянето на плана, източникът ще внесе смут в средите, които готвят изпълнението му, тъй като ще са постоянно нащрек от къде е възможно изтичането на информация.
Източникът оценява действията на провокаторите като опит пряка намеса във вътрешните дела на Русия и страните, които по план трябва да бъдат задействани в инфокампанията.
На прицел в програмата на западните спецслужби са държави от Балканите и Кавказ.
Основната цел на информационната война, която Вашингтон води срещу Русия, е да организира Оранжева революция в Русия, последвана от завземането на Кремъл от про-американските сили.
Постигането на тази цел би позволило на Вашингтон да се опита да провокира нападението на Русия срещу Китай, както и да постигне разчленяването на Русия на части (по модела на трагедията от 1991 година) и началото на гражданска война.
Вторичната цел на антируската информационна война е да отслаби Русия и да навреди на репутацията й в чужбина.
Западът натрапващо и агресивно се опитва да направи Русия „тиранична”, „изостанала” и „агресивна”: в същото време агитацията е насочена както към населението на Русия, така и към хората от други страни.
Западната пропаганда — както пропагандата на Вашингтон, така и пропагандата на други страни, враждебни на Русия — традиционно концентрира усилията си на няколко фронта.
Подбуждане към раздори: предимно междуетнически и междурелигиозни;
подбуждане към омраза към евреите, към хора от Кавказ и републики от Централна Азия, към православни, към мюсюлмани, към евреи и т.н.
Организация и подкрепа на сепаратистки настроения.
Акцентът тук е върху Кавказ и Татарстан, но през последните години работата на американците се засили в Сибир и Далечния Изток.
Подбуждане към омраза към властите: преди всичко към полицията и към длъжностните лица.
Много услилия се концентрират върху президента на Русия
неговите основни сътрудници.
Промоция на проектите „Такава страна не е Русия”. Най-известният проект е «Украйна не е Русия», но подобни проекти се подкрепят от Вашингтон в някои републики на бСССР.
Реклама, насочена към разпадането на Русия с идеята „Спрете да храните Кавказ”, „Спрете да храните украинците”, „Спрете да храните Москва”..и прочие.
Пропаганда на различни видове черен пиар- на първо място икономически, социален.
Основното послание- прокарване на идеята „движим се към бездната, трябва спешно да свалим властта“.
Пропаганда на русофобски идеи, според които руснаците са дефектни хора, които нямат право нито на патриотизъм, нито на собствена държава.
Рекламни постижения на Запада: реални и измислени, включително насърчаване на емиграцията от Русия на Запад.
Подмяна на ценности, разлагане на морала посредством «иновативни младежки пропраграми», в това число движения свързани с пропагандата на ЛГБТ.
Пряка пропаганда на идеите на „Майдана” — свалянето на правителството под претекст за борба с „корупцията” и „тиранията”.
Създаване на образ на «агресивна и коварна Русия» в западните страни и поддържане на негативния образ в медиите ( които също получават щедро финансиране от структури на Сорос и прочие)
Ася Иванова-Зуан